ЕС дава пари за бедни българи на Германия

Общинските власти в редица германски градове имат проблеми с пришълците от България и Румъния. Наричат тези хора "мигранти по бедност", като във въпросната група влизат не само ромите /както пишат много медии/, а всички българи и румънци, пристигащи в Германия. Засега те имат право на свободно придвижване и на избор къде да живеят. От 1 януари обаче ще се ползват и от всички социални привилегии в Германия. Според статистиката през тази година в Германия са се заселили 70 хиляди души от България и Румъния, а догодина се очаква броят им да достигне 180 хиляди. Те бягат от ужасната беднотия в своите страни. Сред тях има доста добре квалифицирани специалисти - инженери, техници, лекари, медицински персонал, чието бъдеще в Германия е общо-взето гарантирано. Далеч по-тревожно е положението с останалите.

Ако румънските и българските роми бяха пристигнали като кандидати за политическо убежище, общинските власти в германските градове щяха да ги настанят в приюти. С настоящия си статут обаче те са просто граждани на ЕС, които имат право да живеят в която страна пожелаят. За да имат право на престой в Германия трябва само да докажат, че могат да се самоиздържат. А за семейства с по пет, че и повече деца това не е трудно - нали получават детски надбавки.

Местните хора отдавна се оплакват не само от мръсотията и от шума на пришълците, които имат съвсем различни социални, културни и хигиенни навици. Положението се влошава допълнително и от това, че ромските кланове се карат помежду си. Неочаквано изникват и религиозни различия. Така например ромите, пристигнали в Дуисбург от едно определено село, до един принадлежат към определена евангелистка църква.

В плен на престъпните схеми

Но има и още. Полицейските статистики показват и ръст на престъпността. Много деца не ходят на училище, а просят или джебчийстват. След дълго умуване общинските власти в Дортмунд най-после прогониха от улицата югоизточноевропейските проститутки и така поне ликвидираха бизнеса на сутеньорите.

Самите пришълци обаче често стават жертва на престъпни схеми. Първо - на трафикантите на хора, които ги докарват в Германия. После - на своите сънародници, които са пристигнали по-рано. Те уж помагат на новодошлите с покъщнина или в общуването им с властите, но срещу това им съдират кожата. Някои наемодатели също печелят добре от незнанието на новопристигналите, като им искат невероятно високи наеми.

Въпреки, че нямат право да работят, много роми всеки ден търсят някаква прехрана. Често я намират на нелегалния надничарски пазар, за който властите си затварят очите. Там ги наемат на черно срещу ниски надници и без никакви осигуровки. Работодатели обикновено са малки строителни фирми, които имат нужда от един-двама души за деня. От 1 януари 2014 обаче нещата се променят. От този момент нататък българите и румънците имат пълен достъп до трудовия пазар и сътоветно ще се ползват с всички права - като здравни и социални осигуровки или добавки за жилище.

Германските общини, върху които ще легне тази финансова тежест, вече протестират. Само Дуисбург очаква допълнителни разходи от около 13 милиона евро. Биргит Цьорнер от социалната служба в Дортмунд категорично твърди, че България и Румъния са били приети в ЕС прекалено рано. В един документ на дортмундската община, към който се присъедини и Сдружението на германските градове, се отправят остри критики към правителството в Берлин и към ЕС. Общинарите настояват Берлин да поеме социалните разходи, които възникват "поради сбърканата политика на европейско разширяване".

Европарите сменят посоката си

Еврокомисията и правителството на провинция Северен Рейн-Вестфалия най-после чуха оплакванията на общините и отпуснаха общо 1,7 милиона евро за интеграцията на пришълците. Ще им се предлагат курсове по немски, преквалификация и професионално обучение, ориентирано към нуждите на германския трудов пазар. И децата ще се готвят много по-интезивно, отколкото досега за интегрирането в германските училища. В очакване на втората вълна пришълци от България и Румъния догодина общините ще ангажират и повече социални работници, които говорят двата езика.

Средствата, които сега предоставя Еврокомисията от своите социални фондове, по принцип са били предназначени за бедните хора в страните, от които произхождат мигрантите. Първоначалната идея бе да им се помогне, за да не напускат родината си. Но страни като България и Румъния усвояват само една четвърт от тези пари, така че те сега се пренасочват. От тази промяна печели най-вече индустриалният район Рейн-Рур в Германия. С европейските пари се предвижда да се помогне на пришълците да се интегрират в новата си родина.

Политиците твърде дълго се залъгваха, че повечето пришълци няма да се задържат дълго. Днес вече никой не си прави илюзии: те ще останат. Историческият опит с други групи пришълци в Германия /поляци, гърци, турци, италианци/ показва, че повечето от тях остават. И се прибират у дома само от време на време, за да посетят роднините.

НЦЦ, ГК, А. Андреев; Редактор: Б. Михайлова