Открит е бежанският сезон в Европа

Дойде пролетта и с нея започна и бежанският сезон. Кадрите от последните дни за спасяването но бежанци в Средиземно море са идентични с миналогодишните кадри, които шокираха европейците. Само броят на бежанците се покачва. През 2014 година 230 000 души са избрали пътя по море до Европа. От началото на годината бежанските организации регистрират ръст от 60 процента. Фатално си приличат и сводките за инцидентите с преобърнали се лодки с много загинали и малцина успели да се спасят, както при последния случай край бреговете на Либия.

ЕС няма отговор на проблема

Реакциите от Брюксел бяха също така предсказуеми, както и събитията. Компетентните органи са шокирани и изразяват съчувствие, хвърляйки вината върху дяволските каналджийски банди, които правят добър бизнес с живота на невинни хора. Еврокомисарят за бежанците Аврамополус просто обясни, че мащабите на бежанските потоци са придобили нова форма, към която трябвало да се приспособим. Следващия месец той иска да представи планове за една нова миграционна политика. Още отсега обаче е ясно, че и тя няма да бъде достатъчна. Освен това ще минат месеци, ако не и години, докато страните-членки я гласуват в разводнена форма. Защото политическата власт не е в Брюксел, а в европейските столици, които се държат като глухонеми по въпроса за бежанците.

Хуманитарни организации и отделни евродепутати настояват за широкомащабна, финансирана от ЕС спасителна акция в Средиземно море. Още миналата година те разкритикуваха прекратяването на италианската мисия Mare Nostrum, която струваше на Италия по 9 милиона евро на месец. ЕС би могъл на практика да възстанови на Италия тези средства, което обаче не се случи, защото страни като Великобритания и Германия смятаха операцията Mare Nostrum за вредна, защото тя окуражавала бежанците да залагат на това, че ще бъдат спасени и по този начин подкрепяла бизнеса на каналджийските банди. Германският вътрешен министър де Мезиер дори нарече това "съучастие".

Наивно е да се смята, че главният проблем е липсата на достатъчно воля да се помогне на бедстващите хора от бежанските лодки. Италианците всъщност прекратиха мисията Mare Nostrum от вътрешнополитически съображения. Те не можеха да обяснят на гражданите защо прибират все повече бежанци в Италия без да получават помощ от Европа. По време на италианската операция загинаха 3 000 души. Новата европейска мисия Triton също спасява хора, а италианската брегова охрана все още патрулира край бреговете на Либия, както се видя и в последните дни. Разбира се, че с една голяма и финансирана от ЕС мисия могат да бъдат спасени много повече хора. В такъв случай обаче ще трябва да бъде създадена редовна седмична фериботна линия до либийските пристанища, която ще съсипе бизнеса на каналджиите и ще даде повече сигурност на бежанците.

Европейският дебат за бежанците

Проблемът при европейската криза с бежанците се корени в това, че всички постоянно се надлъгват. Бежанците от Сирия, Еритрея, Мали, Нигерия и в последно време от Йемен бягат от гражданските войни, убийствата, нечовешкото потисничество и религиозното преследване. Нека са поставим на тяхно място. Кой не би опитал с последните си пари да изпрати поне децата и жена си в някоя лодка, с надеждата за по-добър живот някъде другаде? Отсреща обаче са застанали европейските страни, които не са готови да приемат тези хора. При това германското правителство може да послужи за пример - тихомълком то увеличи броя на бежанците и в момента Германия е на първо място сред приемните страни. А дяснорадикалните групировки използват това, за да насъскват населението срещу бежанците, както показват последните умишлени палежи. Други правителства, например тези в Лондон, Париж и Мадрид, напълно са загърбили проблема. Те се опасяват от възхода на десния екстремизъм и не се опитват да обяснят на гражданите, че трябва да приемат повече бежанци от хуманитарни съображения. Първоприемните страни като Италия и Гърция пък си помагат по друг начин - месец след месец те пускат хиляди бежанци безпрепятствено да заминат на север, където са обречени да живеят в нелегалност.

Трябват други решения

При сегашните политически условия проблемът не може да бъде решен. Приказките за повече европейски помощи за транзитните страни само завоалират факта, че Либия е провалена държава извън контрол, която в най-добрия случай може да бъде изолирана чрез морска блокада. Тогава обаче бежанците ще потърсят други пътища през Египет или Тунис. Дори турското правителство не е готово да сътрудничи с ЕС в борбата срещу каналджийските банди в собствените си пристанища. И след като бежанците не могат да бъдат спрени, а европейските държави не искат да ги приемат, трябва да се търсят други решения.

Едно от възможните решения е със средства на ЕС да бъдат изградени бежански лагери по южните граници на общността, където да се извършват обработката на молбите за политическо убежище и разпределението на бежанците от страни, в които се водят граждански войни. Защото мъглявите планове за изграждане на бежански лагери някъде из Северна Африка са само въздух под налягане.

Дежурното оправдание

В съседните на Сирия държави милиони хора в бежански лагери очакват края на войната. ЕС би могъл да изгради нещо подобно. И то без много усилия. Винаги досега, обаче, отговорът е гласял, че липсва политическа воля. Ами тогава може би трябва да сложим табели по външните граници на ЕС, на които да пише: "Ако обичате, не ни безпокойте!"?