Коментар на Бернд Ригерт:
Драмата с наказателните мита за стоманата и алуминия, с които САЩ заплашват своите търговски партньори, навлиза в следващата фаза. Малко преди изтичането на срока, поставен произволно от американския президент, Доналд Тръмп реши да го удължи с още четири седмици. През този период на неизвестност той ще се опита да наложи условията си. Тази негова търговска политика следва драматургията на телевизионното шоу, на което Тръмп дълги години беше водещ. Шоу с неочаквани обрати и драматични кулминации. Важното е да има висока гледаемост и той да е в центъра на вниманието - разгневеният националист в Белия дом, който твърди, че искал да направи страната си отново велика.
Безуспешни бяха усилията от последните няколко дни на френския президент Еманюел Макрон и германската канцлерка Ангела Меркел, които се опитаха да го вразумят. Този президент не умее да цени съюзниците си - той ги реже като кисела краставичка, както го правеше с кандидатите във воденото от него телевизионно шоу "The Apprentice". Той цени само себе си, а шоуто му трябва да продължи - дори ако накрая губещи се окажат и самите САЩ.
Не е "нечестно". Такъв е пазарът.
И така - пазарлъците ще продължат до края на юни. Американският президент и неговите меркантилни съветници са твърдо решени ТЕ да диктуват условията на ЕС в спора за стоманата и алуминия. Те прибягват до наказателни мита за вноса, за да защитят нерентабилното американско производство на стомана. Това противоречи на основните принципи на свободната търговия, която самите САЩ създадоха с помощта на Световната търговска организация (СТО). Дотук само една Южна Корея е приела действията на американците, защото не иска да обиди своя покровител. А Канада и Бразилия, които продават много стомана на САЩ, сега вероятно могат да се надяват на по-изгодни условия.
Европейският съюз обаче не бива да се поддава на натиска, оказван от Белия дом. Защото да заплашваш с наказателни мита, които вероятно са непозволени, и така да опазваш родната икономика със защитни квоти - това прекрачва границите. В най-добрия случай на неуравновесения американски президент може да му се предложи ново договаряне на митническия режим - за всички области и при условие, че той се откаже от наказателните мита.
Но най-важното сега е ЕС да действа единно. Защото ако Тръмп успее да се наложи по въпроса за стоманата и алуминия, той със сигурност ще се опита да постигне същото и в други сектори на икономиката, например в търговията с автомобили. Абсурдно е с наказателни мита да пазиш родните стоманени продукти, които дори самите американци не желаят да купуват. Дори американските компании вече се обявиха срещу митата на Тръмп. А това, което националистите-икономисти в Белия дом наричат "нечестно", е резултат от дългогодишното развитие на пазара - никой не е принуждавал американците да купуват европейска стомана: тя просто е по-добра или пък по-евтина. А може би и двете заедно. Всъщност американската стоманодобивна индустрия не би била в състояние за една нощ да запълни дупката, която ще се отвори, когато вносът на стомана намалее. Това е възможно само във фантазиите на американския президент. Може обаче да се объркат пътищата на доставките в САЩ, а самата продукция да поскъпне за американските потребители. Икономическата логика явно не важи за самовлюбения мачо Тръмп. За него е важна само сензацията. Той иска да бъде в центъра на вниманието. И сега си го осигурява за още четири седмици.
А ЕС няма никакво основание да се крие. Действа ли единно, той ще е напълно равностоен на САЩ - като икономическа сила. Още повече, че британците все още са част от Общността, а американската митническа политика едва ли е по вкуса им - въпреки предстоящия Брекзит.
Нека да разговаряме по темата!
Ако Доналд Тръмп иска да разговаряме по темата, тогава нека му дадем този шанс и го поканим да преговаряме, но за всички основни стоки и за ново митическо споразумение, което в неговите очи да бъде "честно". Така бързо бихме стигнали и до темата за американските търговски дефицити и търговските излишъци на еврозоната, най-вече този на Германия. Подобно на стоманата, тези дефицити нямат нищо общо с това, че някой принуждава нечестно американците да купуват европейска продукция. Напротив - самите те я искат. Растящата американска икономика се нуждае от нея. От години тези покупки водят до увеличаване на задълженията на САЩ. Американците трупат дълговете си основно в Китай и Европа. Това пък води до изтичане на огромни капитали от Европа, което не е добре за европейските икономики. Потреблението и инвестициите в Европа са слаби. А тези дисбаланси не могат да бъдат коригирани чрез определена търговска политика или дори наказателни мита.
От своя страна САЩ постигат своя търговски излишък в сектора на финансовите услуги, образованието и интернет. Случайно президентът Тръмп да желае да го намали? Нечестно ли би било? Все пак тук става въпрос за нещо, от което САЩ печелят добри пари.