ЕС разчита на Турция

Държавните и правителствени ръководители тъкмо даваха заключителните си пресконференции, когато от България пристигна новината, че на българо-турската граница един бежанец е бил прострелян след сблъсък с българските гранични полицаи. Българският премиер Бойко Борисов напусна преждевременно срещата на върха и се завърна спешно в София. Вече беше късно да се води дискусия за трагичния инцидент и евентуалните последици от него. Председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер междувременно беше обявил пълния успех на срещата.

Юнкер заяви, че ЕС и Турция са постигнали принципно съгласие по план за действие за ограничаване на бежанския поток към Европа. Германската канцлерка Ангела Меркел се изрази доста по-предпазливо. "Ние сме в процес на работа", каза тя. Меркел ще посети Турция в неделя, за да установи "доколко са надеждни турските обещания". Австрийският канцлер Вернер Файман очерта целта още в началото на срещата. "Всичко, което може да ни помогне да задържим бежанците в региона, в който се намират и в който към тях се отнасят хуманно, е правилно". В прав текст това означава, че бежанците не трябва да идват в Европа, а да останат там, където се намират в момента. За тези цел обаче ЕС има нужда от подкрепата на Турция, която е основна транзитна страна. Въпреки че от години отношенията на ЕС с все по-автократично управляващия турски президент Ердоган са напрегнати, се смята за сигурно, че само той може да спре потока от бежанци на външната граница на ЕС.

Трудното сближаване с Турция

ЕК се завърна от турската столица с принципно споразумение с Турция след дълго нощно заседание. Ердоган трябва да засили контрола по границите с ЕС, да се бори срещу каналджийските банди, да изгради допълнителни лагери за сирийските бежанци и да подобри техните перспективи в Турция. В замяна на това турският президент иска няколко неща: три милиарда евро от Брюксел, отмяна на визовия режим за турски граждани и откриване на нови глави от присъедителните преговори. Ердоган иска Брюксел да включи Турция в списъка на сигурните трети страни. А това е един вид политическо признание, че страната спазва човешките права и не упражнява политическо преследване. По тази точка има разногласия и тя не беше обсъждана на срещата на върха. Някои правителства гледат критично на списъка с изисквания на Турция. "Либерализирането на визовия режим е процес, който изисква изпълнението на редица предварителни условия", заяви френският президент Франсоа Оланд. Някои европейски дипломати смятат, че сумата от три милиарда евро е твърде висока цена. Федералната канцлерка Ангела Меркел смята, обратно, че сумата е един вид финансово "споделяне на тежестта" с Турция.

Меркел критикува източноевропейските страни

Германия и Швеция за пореден път не успяха да наложат искането си за постоянен механизъм за разпределяне на бежанците в рамките на ЕС. Източноевропейските страни от Вишеградската група отново се противопоставиха на такъв механизъм. "Не разбирам защо някои източноевропейски държави реагират толкова остро и се чувстват някак си зле третирани", изрази учудването си Меркел.

Тя заяви, че ще са необходими още много дискусии, докато всички разберат, че бежанската криза е принципен въпрос на европейските ценности и политика. Меркел се опита да убеди унгарския премиер Орбан, че е по-разумно да се засили контрола по външните граници на ЕС, отколкото страната му да се капсулира вътре в Европа. Унгарският премиер заплаши, че ще затвори границата на Унгария с Хърватия, ако ЕС не задължи Гърция да подобри контрола върху морската си граница с Турция.

Турция - големият непознат

Ангела Меркел изрази задоволството си от прагматизма на дискусията по време на срещата на върха. За първи път се говори конкретно за създаването на т.нар. "горещи точки", където ще се осъществяват приемът и регистрацията на бежанците. В тези "горещи точки" ще се вземат решенията за правото на престой или за обратно връщане на мигрантите. Председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер иска да разшири правомощията на европейската агенция за граничен контрол Фронтекс. От месеци насам всички в ЕС говорят за тези "горещи точки", но никой не е видял и една от тях. Единствено на остров Лампедуза междувременно функционира един такъв регистрационен център.

Правителствените ръководители още веднъж не успяха да постигнат единомислие по въпроса за приемните лагери в тези "горещи точки". Защото "горещите точки" имат смисъл само ако бежанците трябва да чакат на място решението на молбите им за убежище. И докато дълго време всички говореха за "горещите точки" като за панацея за овладяване на бежанската криза, федералната канцлерка заяви ясно: "Без Турция, "горещите точки", сами по себе си, не са решение на проблема". Остава неясно дали и след изборите след две седмици турското правителство ще сметне за политически разумно да възпира бежанците по пътя им към Европа.