Ето какво управление си имаме

Когато абсурдни неща се случват едва ли не всеки ден, започваме не само да свикваме с тях, но и да не забелязваме колко абсурдни са всъщност. В четвъртък вечерта пред Народното събрание десетки полицаи „арестуваха“ щайги с развалени плодове и зеленчуци и няколко кори с яйца. В продължение на часове те стояха в плътен кордон около стоката, за да не могат малкото на брой протестиращи да достигнат „оръжията“, които възнамеряваха да хвърлят по парламента. Подобни случаи са полезни не само заради смеха, но и заради потенциала им да ни помогнат да видим очевидните неща.

Като например това: управлението на България е гротескно, късогледо и нестабилно. И проблемът е, че колкото по-абсурдно става управлението, толкова повече място се отваря за още по-абсурдно управление. А това на свой ред увеличава риска от още по-мощна популистка вълна и от резки импровизации в геополитическата ориентация на страната. И ако някой евентуално взима лоши управленски решения утре, отговорност за това ще носят и хората, взимащи управленски решения днес.

Очевидните неща

Управлението е гротескно. Мнозинството в Народното събрание създаде проблем от нищото и успя да се сблъска с българите по света заради ирационалната прищявка на една от своите съставни части. Тук картината заприлича на атакуващия вятърните мелници Дон Кихот де Ла Манча - колкото повече оборваха с факти аргументите им, толкова повече растеше настървението. Същото мнозинство взима коренно различни решения в рамките на 24 часа - така беше и с ветото за Изборния кодекс, и с референдума. Няма нужда да се напомня за създадената и веднага след това закрита парламентарна комисия, която трябваше да разследва „намесата на Турция и Русия във вътрешните работи“. Нищо в тази поредица не е на мястото си, а за да затвърдят гротескния си образ, героите на днешното управление започнаха да се обявяват за борци срещу Делян Пеевски - в същите кафяви медии, в които довчера бранеха интересите му.

Управлението е късогледо. След пет месеца България трябва да избира президент и вицепрезидент, а управляващите всячески избягват тази тема. Държавният глава Росен Плевнелиев не казва дали ще се кандидатира отново*, издигналата го партия ГЕРБ отлага по същия начин, част от Реформаторския блок е активна в мълчанието, друга част е активна в говоренето, но пък не ѝ се разбира. Патриотичният фронт е зает да се бори с бурки, а открито проруското лоби вече загрява на пистата. Президентските избори обаче не са единственият пример. Управлението не иска да говори за бъдещето - нито в икономиката, нито в образованието, нито за деня след еврофондовете. Има само тук и сега.

Управлението е нестабилно. Противно на най-употребяваната дума от премиера, министрите и депутатите му - стабилност. Ден след като отхвърлиха ветото на президента, за да затвърдят впечатлението за гротескност, депутатите едва събраха необходимия кворум от 121 гласа, за да открият заседанието. Всяко гласуване вече е с различно по състав мнозинство. Самоинициативите в парламентарната група на ГЕРБ все по-често изненадват правителството. Обявените и отменени намерения в кабинета също не намаляват. Министрите дори се разделиха по предложението за връчване на орден на треньорката Нешка Робева за постижения в... културата. И нито някой знае кой точно е предложил това, нито някой знае защо точно го е подкрепил след това.

Накъде с разклатена лодка?

Всички тези черти на управлението не са проблем сами по себе си. Но са проблем като сбор - нестабилно управление без лице и без посока, което на практика е способно на абсолютно всичко. Единствената видима цел на такова управление е запазването на властта, а с това и прилежащите бонуси в разпределянето на порциите.

Краткосрочният риск от всичко това е политическата тенденция, изразявана поне на думи от управлението, да изостане сериозно в надпреварата за президентските избори. Заети с постигането на всекидневния баланс, при това без изобщо да гледат напред, управляващите оголват проевропейската и пропазарна линия в обществото. А това отваря поле за говорителите на носталгичните и проевразийски настроения.

По-дългосрочно обаче подобно поведение рискува да отвори широко вратите, през които да ни залее още по-мощна популистка вълна. Демонстрираната липса на интерес към избирателите, очевадната неспособност за решаване на реални проблеми и замяната на всичко това с измислени врагове постигат само едно - отблъскват. И доказват ден след ден, че границите са разтегливи и ако нещо вчера ни се е струвало невъзможно и недопустимо, то днес вече живеем с него.

* Към момента, когато публикувахме този текст, президентът Росен Плевнелиев още не беше обявил, че няма да се кандидатира за втори мандат.