Ето кой не иска да спасим климата - сега!
16 декември 2018
Да - въпросът, поставен от известния германски изследовател на климата Ханс Йоахим Шелнхубер, е напълно легитимен: в състояние ли е въобще такова мащабна конференция с хиляди участници и неизбежни нощни преговори да се справи с глобалните проблеми на климата? Особено като имаме предвид, че въпросът е от компетенцията само на тесен кръг от експерти, и че от началото на 1990-те години, т.е. откакто се провеждат тези климатични конференции, парниковите газове постоянно се увеличават, без никой да се трогва особено от това?
Цели държави се съпротивляват
На човек може да му прилошее като си помисли колко голямо е противоречието между драматичните предупреждения на учените и това, което политиците правят срещу климатичните изменения. В много държави, които произвеждат въглища, включително Германия, възобновяемите енергийни източници са достигнали висок дял от производството на електроенергия. Но все още въглищата са несравнимо по-евтини, и това ще бъде така, докато не бъдат въведени достатъчно високи данъци върху емисиите парникови газове. Именно срещу това, както и срещу политическа забрана за използването на въглища и нефт, се съпротивляват арабските държави, САЩ, Русия, източноевропейските страни и, за съжаление, Германия също.
При това след като всички експерти уверяват, че дните на въглищата са преброени и нови инвестиции в отрасъла биха били нерентабилни. Но са важни печалбите - сега и тук. Отделно от това се увеличават емисиите от автомобилния трафик, самолетите и корабите. Затова и не напредваме много в опазването на климата.
И все пак си заслужава
И така, имаше ли смисъл от тази мащабна конференция? Най-добре е да попитаме делегатите на Маршалските острови, Фиджи и много африкански държави. Само тук, на тези конференции под егидата на ООН те имат възможност да бъдат чути от някого, когато разказват как е застрашено тяхното съществуване. В Катовице бе решено и още нещо: до 2020 г. държавите трябва да отделят по 100 милиарда долара годишно за опазване на климата - всички заедно. Според някои оценки, 80 милиарда от тях вече са налице. Без тези климатични конференции нямаше да ги има и тези средства.
И не на последно място - климатичните конференции си остават един от малкото форуми, на които под шапката на ООН могат да се търсят решения на глобални въпроси. Включително и заради това генералният секретар Антонио Гутереш така настояваше пред делегатите в Катовице да постигнат споразумение.
Може би само чак след няколко десетилетия ще разберем какъв е резултатът от сегашните трудни и мъчителни преговори на климатичните срещи. Изменението на климата е глобален проблем и може да бъде решен само с усилията на всички. Това често се повтаря, но пък и то не е измислица. През 2020 г. Парижкото споразумение за климата ще влезе в сила - то засега си остава единственият инструмент за защита на климата на международно ниво. И затова тези конференции трябва да продължат - въпреки всичките им недостатъци.
Още по темата - в нашата снимкова галерия: