Ешелони, дупки и бюджет

Защо се случи всичко това, разяснява Георги Папакочев в анализа си.

След като правителството на ГЕРБ хлътна в новата бюджетна дупка от над два милиарда лева и „аварията” костваше отказ от кандидатстване на страната за еврозоната, някогашният главен секретар на МВР и сегашен премиер Бойко Борисов започна светкавично разследване. В средата на седмицата той подложи на кръстосан разпит в Министерския съвет стотина шефове на дирекции, главни секретари, главни счетоводители и други началници от 13 министерства, за да си изясни защо са подписвали финансово необезпечени договори в края на 2008 и началото на 2009 година, и кой от управлението на Тристранната коалиция им е нареждал това.

Вероятно е питал и защо цели осем месеца въпросните анекси към 150-те договора за двата милиарда лева, са били крити „по чекмеджетата”, както се изрази премиерът. Едва ли ужасените държавни служители са дали смислени отговори на поставените въпроси. Все пак най-елементарното поведение е да се прехвърли отговорността на фигури от предишното управление, които отдавна дърпат конците отдругаде.

Въпросът е – чии конци?

Вероятно мнозина си спомнят, как в последните майски дни на миналата година, в самото навечерие на изборите, парламентарното мнозинство на БСП, ДПС и НДСВ поработи славно по инсталирането на свои хора във властта. Дори постави и своеобразен рекорд – на 21 май само за час парламентът разпредели между „свои хора” постовете за шест години напред в най-притегателните за влияние върху бизнеса регулаторни институции като Комисията за финансов надзор, Комисията за защита на конкуренцията, Комисията за регулиране на съобщенията, Националният осигурителен институт, Надзорният съвет на Агенцията по приватизация и други ключови ведомства. Известно е, че само споменатата Комисия по финансов надзор дърпа ръчките на цялата финансова система, с изключение на банките - застрахователните компании, всички участници в капиталовия пазар, инвестиционните посредници и други.

Интензивна инфилтрация на „партийни парашутисти” беше осъществена в големи фирми с държавно участие, в енергетиката, в енергоразпределителните дружества, известни като „ЕРП”-та, в редица банки. Въпреки козметичната чистка, която ГЕРБ все пак направи в държавната администрация, там останаха бетонираните с мандати и закони „свои хора”, чрез които Тристранната коалиция на практика удължи властта си в администрацията и след края на своето управление. Неслучайно един от воплите към новия премиер на отиващия си Станишев беше „да не вади метлата” и „да не води политика на реваншизъм по отношение на кадрите”.

Традициите на порока

Известно е, че кабинетът на НДСВ не потърси отговорност от предшествениците си от ОДС, не ревизира техните съмнителни приватизационни сделки и запази повечето от административните им кадри. Станишев от своя страна, зорко охраняван от Доган и Симеон Сакскобурготски, също не посмя да бръкне в канчето на партньорите си и се задоволи с лъвския „кадрови пай” за своите съпартийци.

Борисов, въпреки следизборните си клетви, че ще съкрати до минимум държавната администрация и ще преразгледа всички дотогавашни партийни назначения, не успя да стори това, повлечен от кризата и обичайната политическа турболенция в управлението. Резултатите от този пропуск днес са видими - бюджетната „дупка” от два милиарда лева. Така, с изненади от „чекмеджета” и външни команди от партийни централи, ешалоните на властта ще продължават да пълзят по изровеното с ями третокласно шосе на европейска България. А седемте милиона данъкоплатци по задължение ще продължават да покриват авариите.