''Желязна завеса'' срещу бежанците

Коминът на изоставената тухлена фабрика в Суботица се вижда от далече. До границата с Унгария има само няколко километра. На това място живеят няколко десетки бежанци - сред нечистотии и разхвърляни спални чували. Няма ток, нито питейна вода, само един кладенец. Журналистът Адшмир е сред тях. Той е на 25 години и иска да продължи към някоя друга европейска държава на Запад. "Обичам Германия", каза младият афганистанец. Той вярва, че в Германия ще го приемат добре. Разказва, че животът му в Кабул бил несигурен, много пъти го заплашвали. В продължение на два месеца пътувал до Европа. Бежанските маршрути не са се променили - през Турция и България, или през Гърция и Македония към Сърбия и Унгария.

Полицейски произвол

Един път седмично Фабиола Гасперини посещава бежанците. Тя работи за организацията "Лекари без граници" в Белград. "Първоначално бежанците бяха скептично настроени", разказва тя. "През зимата имаше измръзвания. Повечето от тях страдаха от бронхит или грип, на някои не им понасяше храната и имаха стомашни проблеми, други пък бяха гладували прекалено дълго, за да могат да се хранят нормално", разказва лекарката. Някой от бежанците разказват, че са станали жертва на полицейско насилие: "В Унгария ни малтретираха и ни върнаха обратно в Сърбия, а тамошната полиция пък ни прибра всичките пари", казва млад афганистанец.

Доброволни полицейски отряди по границата

От другата страна на границата Золтан Сарингер обикаля гористата местност. Той е член на т.нар. полева охрана – доброволчески отряди за защита на границата. "Някои успяват да избягат, други остават в канавките край пътя. Каналджиите обаче не идват дотук. Те си уговарят място за среща някъде по шосето за Бая”, разказва Золтан. Ласло Торчкай е кмет на унгарското гранично селище Азотталом и член на една дясноекстремистка партия. Той се оплаква от боклука, който оставят след себе си бежанците. "Заради нелегалните мигранти не идват и никакви инвестиции в селото. Туризмът също запада", казва кметът. Въпреки това той гледа със смесени чувства на намерението на правителството в Будапеща да издигне четириметрова ограда по границата със Сърбия. Тази нова „Желязна завеса” не ме радва особено, казва Ласло и добавя: "Дори само поради това, че от двора си ще я гледам постоянно. Все едно, че съм в затвора". Все пак той смята оградата за нужна, защото нелегалната миграция водела до обществени напрежения и раздор, та дори до внос на тероризъм.

Кампания на омразата от страна на Будапеща

Унгарските власти съобщават, че само през тази година страната е приела около 50 000 имигранти. Повечето от тях обаче не се задържат, а искат да продължат към западните страни като Германия например. Унгарското правителство разгърна широка кампания срещу пришълците. Навсякъде са разлепени плакати с ксенофобски лозунги. Габор Гюлай от Хелзинкския комитет смята, че оградата е срам за Унгария: „Няма друга държава в Европа, която да харчи 5 милиона долара от парите на данъкоплатците за ксенофобска кампания срещу бежанците. Правителството иска да си върне загубения авторитет, отвличайки вниманието към бежанците. Така то прикрива същинските проблеми на корупция и бедност", казва Гюлай.