Жертвите, за които (почти) никой не иска да знае

Около 25 милиарда евро годишно печели престъпният свят от търговията с хора. Това сочат данни на Международната организация по миграцията. "Стоката", с която се търгува с цел принудителна работа или проституция, е предимно от Източна и Югоизточна Азия. Според германската правозащитна организация "Солводи" в Югоизточна Европа най-вече България и Румъния са приоритетен източник на "бели робини". Повечето от тях са малолетни.

За мнозина понятието "търговия с хора" е до голяма степен абстрактно. И именно липсата на достатъчно информация по въпроса подхранва нескончаемия приток от нови жертви. Юридически погледнато, търговията с хора представлява всеки опит за набиране, транспортиране и настаняване на хора с цел експлоатация. Жертвите са различни: работници, проститутки, деца-войници, домашни помощници, бедняци, принудени да даряват органи за трансплантация, и други.

Бедност, дискриминация, неравенство, унизителен живот

Защо жертвите нерядко сами влизат в ръцете на престъпните мрежи? Основните причини са бедността и социалното неравенство - сочи доклад, посветен на борбата срещу търговията с хора в Югоизточна Азия.

Жертвите рядко имат училищно образование. А търговците безскрупулно използват надеждите на родителите, като им обещават по-добри условия за децата и розово бъдеще. Друг ключов фактор в трафика на хора е половата дискриминация. В много общества жените се ценят много по-ниско, отколкото мъжете. Поради това те са по-слабо образовани, получават по-ниски заплати и са ощетени от законодателството.

Жените много често са жертви на насилие и издевателства. Напускайки родината си, те често се надяват да се отърват от унизителните условия на живот. Други фактори, които подхранват търговията с хора, са регионалните конфликти и гражданските войни, липсващите възможности за легална миграция, както и липсата на мрежи за социална защита.

От доклада на Международната организация по миграцията за трафика на хора става ясно, че в последно време има и все повече мъже и момчета, които попадат в плен на престъпни мрежи: между една четвърт и една пета от жертвите са от мъжки пол. В много общества мъжът е длъжен сам да осигурява прехраната на семейството. Ако няма работа или пък е твърде зле платен, лесно стига до безскрупулните търговци на хора - вярвайки, че е намерил начин да издържа семейството си.

Много от хората, които са били жертви на престъпна експлоатация, страдат от последствията й до края на живота си. Здравето им е съсипано от недохранването и нечовешките условия на живот. А жените, които са били принуждавани да проституират, са белязани от тежки душевни травми.

Нищожни успехи

Борбата срещу търговията с хора от години заема място в дневния ред на Организацията на обединените нации. Първата концепция срещу търговията с жени е приета още през 1949 година. През 2000-та бе одобрен така нареченият "Протокол от Палермо", който издигна в приоритет борбата срещу този вид престъпление.

Успехите в съдебен план обаче са повече от скромни. От данни на американското външно министерство за мащабите на търговията с хора става ясно, че през 2010 по света са регистрирани 6 017 жалби, а произнесените присъди са 3 619 - нищожни цифри в сравнение с действителния брой на жертвите.

Автор: Р. Ебингхаузен, Б. Михайлова, Редактор: Б. Узунова