Жертвите на необявената война

В Афганистан загинаха още четирима германски войници. Те паднаха в една необявена война на модерно въоръжени западни армии срещу местни партизани, във война, която всъщност никой вече не разбира. И отново германската политика реагира, както обикновено. За тази война нямало алтернатива, гласи почти единодушната констатация на правителството и опозицията. Афганистан трябвало да се стабилизира.

Мантрата на германското правителство

Евентуално прибързано изтегляне на войските би било контрапродуктивно и щяло да постави под въпрос всичко постигнато досега. Канцлерката Ангела Меркел повтори тази формула, която от самото начало служи като оправдание за военната мисия. Войниците били загинали за „нашата свобода и сигурност”, каза тя в своята първа реакция.

Бундесверът бил край Хиндукуш, за да защищава сигурността на Германия, заяви през декември 2002 бившият министър на отбраната Петер Щрук. Тогава той представи новата стратегическа линия на Бундесвера, която сам бе изготвил. Вече на преден план не стоеше залегналата в германската конституция защита на страната. На преден план в тази стратегия стоеше преодоляването на кризи и защита на германски интереси, ако се налага и край Хиндукуш.

Така правителствената коалиция от социалдемократи и зелени продължи милитаризирането на германската външна политика. По този начин тя се отдалечаваше все повече от основния принцип, който десетилетия наред оформяше облика на младата Федерална република и който гарантира нейното приемане в международната общност след Втората световна война, а именно, че от германска територия никога повече не трябва да произлиза война.

Сега, осем години след новата дефиниция на Щрук за задачите на германските войници трябва да се направи равносметка. Смъртта на седем германски войници в рамките на две седмици трябва да принуждава към равносметка. Трябва да се постави въпроса защо и за кого бяха дадени тези жертви? Политиката и обществеността не трябва да оставят семействата на жертвите сами с този въпрос. Съболезнованията на канцлерката Меркел, покрусата на министъра на отбраната цу Гутенберг и на телевизионните журналисти не са вече достатъчни.

Трябва да се започне дебат за смисъла или абсурда на германската ангажираност в Афганистан. Един откровено воден дебат, който не се спира и пред това да разкрие грешни пътища на германската външна политика през последното десетилетие. Дебат, който разобличава лъжите, които ни доведоха до това състояние и които струваха живота на прекалено много германски войници.

За смисъла на военния ангажимент

Терористичният атентат на 11 септември 2001, който предизвика войната в Афганистан и даде повода за войната срещу Ирак не беше извършен нито от афганистански, нито от иракски терористи. Защо тогава бяха нападнати тези две страни? Защо в тази така наречена война срещу терора трябваше да изгубят живота си стотици хиляди цивилни? Само за да се разбият няколко лагера за ислямски терористи край Хиндукуш? За да се залови Осама бин Ладен, предполагаемият инициатор на атентатите?

Или все пак зад всичко това се крият други интереси, като подсигуряването на петролните резерви и транспортните пътища? Седем убити германски войници в разстояние на две седмици. Политиката не трябва да преминава току-така към дневния ред. Тя дължи отговори на семействата на войниците и на германската общественост.