Живот и смърт по клинична пътека

В деня на поредното гръмко обещание на поредния здравен министър във форума на едно електронно издание читател разказа следната история: Негов близък получил инсулт, приели го в болница и след пет дни го изписали. Два дни по-късно получил втори инсулт. Този път обаче в болницата отказали да го приемат, защото в рамките на месеца веднъж вече е бил там. Същия месец човекът починал. Виновни няма - просто очевидно се е разболял не навреме. Защото в един месец два пъти по една и съща клинична пътека не можеш да минеш.

В България всеки ден се случват хиляди подобни истории, слава богу не всички с такъв трагичен край. Здравето, животът и смъртта на българите все по-рядко се вписват в малоумните разпоредби на издържаната с техните пари българска здравна система.

Здравни карти и пътеки за никъде

Чутото през отминалата седмица не дава много надежди за промяна. От него става ясно, че в рамките на само 7-8 месеца т. нар. реформа за втори път започва отначало. Всъщност, предстои да започне, защото нещата пак са на етап „снимка на моментното състояние”. След като се заснеме състоянието, ще започне да се чертае отначало прословутата здравна карта, която в последните години вече на няколко пъти уж беше готова.

Прословутите клинични пътеки, които бяха отживели времето си и щяха да се заместват с по-модерни форми, предстои да се обновят. Болници този път няма да се закриват, само ще им се сменят имената и табелките. Като основна мерна единица на реформата се очертават болничните легла, които в мащаб едно към едно ще се трансформират, разнасят и разместват по пътеките на картата. За да е точна тя, прозорливи чиновници ще пресмятат колко прегледа да се падат на терапевт, колко операции на хирург и колко раждания на гинеколог. За целта ще се планират заболяванията и оздравяванията. После ще се остойностяват, за да се види дали си струва даден болен да се лекува или не.

Изчисляване на неизчислимото

Когато всичко е готово, най-вероятно ще трябва да се започне отначало. Защото това е реформа отзад напред. Тя силно напомня доказано безплодните напъни на социалистическата планова икономика да се изчисли неизчислимото.

Разбира се, добре е ресурсите на една система да бъдат използвани рационално. Само че, колкото и страшно да звучи, това е възможно само в система, основана на пазарен модел.

Всъщност, ключовото съобщение, направено от министъра миналата седмица, бе, че преминаването към такъв модел, а и самото мислене за него отново се отлагат. Някак между другото в потока от думи министърът спомена, че „за следващата година се отлагат внедряването на електронно здравеопазване и изборът на път за демонополизация на здравната каса”. Това са два от ключовите елементи на един пазарен модел, основан върху личната заинтересованост и отговорност, личния избор и личния контрол върху изразходването на личните средства за здраве.

Без промяна в модела парите и клиничните пътеки никога няма да стигат, а болните ще се разболяват и умират не навреме.