За всичко е виновен... Крим

Делът на руснаците, които смятат анексията на Крим за правилна, остава непроменен: близо 90 процента я одобряват. Това показват данните на водещите руски социологически агенции. Еуфорията от присъединяването обаче ще отлети твърде бързо.

Икономика срещу еуфория

Главните причини са икономически. Жизненият стандарт на руснаците спада. Курсът на рублата се понижава. Всерусийският център за проучване на общественото мнение /ВЦИОМ/ установи, че само 17 процента от руснаците смятат, че икономиката се развива в правилната посока. По данни на центъра Левада, 61 процента от руските граждани очакват влошаване на финансовото си положение през 2015 година. 56 процента от анкетираните твърдят, че присъединяването на Крим към Русия и помощта за сепаратистите в Донбас ще доведат в близко време до спадане на жизнения стандарт на руското население и до икономическа криза. Тези цифри би трябвало да накарат Кремъл да се замисли за мерки, с които да избегне нарастване на социалното недоволство. Нищо подобно обаче не се случва. Управлението на Владимир Путин спокойно наблюдава как в Москва на митинг излизат лекари, които протестират срещу масовите уволнения и закриването на районни поликлиники. Кремъл не се плаши и от уволнените учители и възпитатели в детските градини на руската провинция. Дали пък властите не разполагат с някакъв таен ключ, който да им позволи да неутрализират недоволството на гражданите, които идват да протестират пред сградата на градските власти с празни тенджери в ръце? Не е изключено този таен ключ да се окаже Крим.

Полуостровът на бежанците

И сега руснаците недоволстват срещу бежанците, пристигащи от Донецка и Луганска област. Те трябва да бъдат хранени, нуждаят се от работа и помощ. А парите в Русия се топят застрашително и повечето руснаци също са опасяват да не попаднат на трудовата борса още през 2015 година. Кой да го е грижа за бежанците? При това целят полуостров Крим е нещо като регион-бежанец. Там трябва да се осигури работа за два милиона души. Крим се отдели от Украйна и сега има нужда от нови пътища, от мост през Керченския проток, от питейна вода, храни, пенсии и какво ли още не. Русия беше обещала да осигури всичко това. Но ако и нейните пари свършат? По-точно казано, какво ще стане, когато населението осъзнае, че пари няма, защото руската икономика така и не расте, а бюджетът намалява? Естествено е хората да се питат кой е виновен за всичко. Най-логичният отговор е - властта. Така поне биха отговорили гражданите на повечето страни в света, изпаднали в затруднена ситуация. Аако става дума за демократични държави, гражданите после отиват на избори и сменят правителството. Така на власт идват нови хора, които търсят начини за промяна на положението.

Несменяемата власт

В Русия обаче властта е непроменлива величина. Тя не се е променяла от повече от 15 години насам. Властващите твърдят, че ако се махнат, страната ще загине. Как, при това положение, да оставят Русия на "произвола на съдбата", как да позволят на народа да ги смени? Естествено, че няма как! Това пък означава, че Кремъл трябва да намери изкупителна жертва за всички възникнали проблеми, защото няма как постоянно да обвинява Запада и САЩ за собствените си неудачи.

Крим и неговите жители са идеалните кандидати за ролята на изкупителна жертва. Достатъчни са няколко изяви на опозиционери по централните телевизионни канали, а това може да се организира лесно, за да разберат руснаците колко скъпо им е излязло присъединяването на полуострова. Един или двама либерални иконимисти ще им го обяснят и научно, а представителите на властта ще им разкажат колко неблагодарни са се оказали кримските граждани.

Новата роля на Кремъл

Възможно е по същото това време жителите на Крим действително да започнат да роптаят. Кримчани свързваха много илюзии с присъединяването си към Русия. Сваляйки розовите очила, те неизбежно ще видят залеза на средния и малък бизнес, ща забележат недостига на питейна вода, електричество и продоволствия, и не на последно място - масовата безработица. Кримските власти молят за още една година, докато осъществят пълния преход на полуострова към руското законодателство. Но може и да не им разрешат, и тогава първият изблик на недоволство на полуостров Крим неизбежно ще дойде още в началото на 2015 година. Тогава медиите ще покажат на руснаците митингите на "неблагодарните" им съграждани, спасени от "украинската хунта" и ще подемат лайтмотива: "Ние ги спасихме и почти се разорихме заради тях, а те на всичкото отгоре са и недоволни". Това на бърза ръка ще промени настроенията сред руските граждани и ще ги накара да забравят как са ходили да протестират с празните си тенджери пред градската администрация. Тях ще ги убедят, че властта не е виновна, защото е спасявала кримчани, а те, видиш ли, се оказали неблагодарни и ненаситни в прахосването на руските пари. За руските власти пък ще остане само задачата да попитат населението на Симферопол, Севастопол и другите кримски градове къде е дянало милиардната руска помощ, която всъщност може и изобщо да не е достигнала до онези, за които е била предназначена.

*Иван Преображенский е политолог и постоянен участник в германско-руския форум "Петербургски диалог". Той е член на руско-полския експертен дискусионен клуб PL-RU.