За да имат шанс

Дортмунд полага много усилия, за да приобщи децата на бедните пришълци. Това е всекидневна борба за интеграция, отбелязва ФАЦ в обширен материал за проблемите с прииждащите в града ромски семейства от България и Румъния.

След присъединяването на двете страни към ЕС преди седем години в Дортмунд се отбелязва наплив на български и румънски роми. За справка, живеещите през 2006 година българи и румънци там са близо 570, днес са вече 6 000. Градът е предпочитан от ромските семейства по ред причини, пише изданието. Първо, защото в него вече живеят други роми. Второ, защото повечето от тях разбират турски език и трето – поради редовните автобусни линии от Югоизточна Европа към Дортмунд.

Какво сочи статистиката?

Нараства и броят на пристигащите ромски деца и юноши в града. Само през първата половина на годината местните власти са отчели 120% ръст на новорегистрираните на възраст между 1 и 17 години. 2 120 деца от Югоизточна Европа живеят в Дортмунд. Но това е официалната статистика. Отделно има и неизвестен брой нерегистрирани.

Нерядко социалните работници в Дортмунд се натъкват на нерегистрирани деца по време на седмичните си инспекции в „мизерните жилищни сгради” на пришълците. Липсата на информация за местоживеенето им затруднява социалните работници и те се опитват да съберат данни включително за нерегистрираните семейства, за да могат да им оказват помощ. „Много от тях се страхуват от службите и институциите заради лошия си опит с властите в родната си страна. Така че трябва да бъде спечелено доверието им ”, отбелязва изданието.

„За Дортмунд интеграцията на ромските деца и семейства е истинско предизвикателство", казва общинската съветничка по въпросите на образователната политика, младежта и семейството Валтраут Бонекамп, цитирана от изданието. "Това са бедни и окаяни хора, дошли в Германия с надеждата за по-добър живот. Много от тях не могат нито да четат, нито да пишат", отбелязва ФАЦ.

Предизвикателство и шанс

За да се справи с предизвикателството, градската управа е организирала т. нар. подвижни консултации, при които социални работници обикалят проблемните райони, както и детски градини, на които родителите могат да поверят дететето си след първата му годинка. Има и лични семейни асистенти, говорещи родния език на имигрантите, както и 53 подготвителни класа, предназначени за многото ромски деца, които в повечето случаи не знаят и една дума немски.

На социалните работници обаче им е изключително трудно да обяснят на ромските семейства, че е тяхно задължение да пращат децата си на училище. „Ако не успеем да приобщим включително тези деца, обществото ни е изправено пред огромен проблем”, смята бившата учителка Марлис Хенеман, цитирана от ФАЦ.

По същата тема онлайн-изданието "Дер Вестен" акцентира върху още един аспект - грижата за здравното осигуряване на имигрантските семейства. Много деца от такива семейства нямат здравна осигуровка. В Дуисбург например живеят близо 10 000 българи и румънци, от които 4000 са деца и юноши. Повечето от тях не са здравно осигурени, посочва изданието. За да гарантира поне базисния им достъп до медицинско обслужване, градската управа е организирала консултационната мрежа "Мединет", обслужвана безплатно от медицински работници и асистенти, които владеят родния език на пациентите и помагат в комуникацията между тях и медицинския персонал. Това е важно, включително когато в даден случай се налага да се търси помощта на специалист. Консултационната мрежа разполага само с базисно медицинско оборудване, а много често идващите за преглед имат здравни проблеми, които не могат да се лекуват само амбулаторно, отбелязва изданието.

В Германия се полагат не малко усилия за интегрирането на ромите, пише "Тагесшпигел". Сериозна пречка за успешната им интеграция обаче са и ширещи се предубеждения; бедните пришълци от България и Румъния например често се възприемат като заплаха и социално бреме за страната. Вместо истеричен ропот срещу техния "наплив", е необходимо да им се даде шанс, обобщава изданието.