За да не пропилеят шанса си!

Когато турският премиер Реджеп Ердоган миналата година откри новото посолство на страната в Берлин, той призова сънародниците си в Германия да се интегрират. По думите му, те трябвало да говорят еднакво добре и турски, и немски. "Не е достатъчно да четете само турски автори, трябва да можете да разбирате и произведенията на Хегел, Кант и Гьоте", увери турският министър-председател.

Тогава той се изхвърли малко, защото повечето германци също не познават Хегел и Кант, а останалите биха сериозно се затруднили да цитират поне една мисъл от въпросните автори. Доган обаче е прав в едно - заклетият защитник на всичко турско отлично знае, че е в интерес на неговите сънародници да учат немски език.

Тревожно развитие

Ако съдим по официалните правителствени данни, мигрантите от турски произход са все още на светлинни години разстояние от целта, за която говори турският министър-председател. Все повече деца от семейства на преселници в Германия се нуждаят от допълнителни часове по немски език, за да могат да разбират какво им се преподава и да участват в учебните часове. В някои федерални провинции от такава помощ се нуждае дори всяко второ дете на родители-имигранти.

Това звучи повече от тревожно в страна като Германия, където 35 на сто от децата под 5-годишна възраст са с чужди корени. И това се отнася съвсем не само до тези от турски произход, които се числят към най-многобройната и същевременно най-зле интегрирана малцинствена група в страната. Стотици ромски деца от мигрантски семейства, дошли в Германия от Източна Европа, също имат много сериозни проблеми - много от тях изобщо не могат да четат и пишат, което допълнително ги затруднява да усвоят чуждия език.

Иде ли "златно поколение" чужденци?

Германия рискува да загуби една голяма част от подрастващо поколение, ако то не усвои необходимите добри езикови познания. Наложително е това да се осъзнае и с конкретни програми и мерки да бъде поощрявано изучаването на езика.

Най-голямата промяна обаче трябва да настъпи в семействата на тези деца. Не може да разчита на никакъв успех този, който и след десетки години, прекарани в Германия, продължава да не владее езика - нещо повече, не се грижи поне децата му да го говорят добре. И тук изобщо не става въпрос за култура или религия, а за основите на благосъстоянието. В едно застаряващо общество, каквото е германското, всеки един човек е нужен на обществото. А и самият човек съответно има перспектива, стига да желае да се възползва от нея и да придобие добро образование.

Никога досега в Германия не е имало по-добри предпоставки за появата на едно "златно поколение" мигранти. И ще бъде голяма грешка, ако този шанс бъде пропилян.

АГ, ДВ, Е. Лилов/ Редактор: Бисерка Рачева