Марин льо Пен не се церемони особено със своите политически противници. А и с Германия. В очите на френската дясна популистка, Германия също има вина за икономическата и политическа деградация на Франция. Според льо Пен, еврото е "политическото оръжие" на германците. "Германските заповеди" били отнели суверенитета на нейната страна. А благодарение на хаоса, възникнал покрай миграционната политика на Меркел, ислямисткият терор бил пуснал пипалата си и във Франция.
Накратко: шефката на дясноекстремистката партия "Национален фронт" призовава привържениците си да се противопоставят на тази Германия. Списъкът с искания е кратък и радикален: излизане от еврозоната, от Шенген и от ЕС.
Ако се стигне до Фрекзит?
С тази реторика на капсулирането Марин льо Пен минава за фаворит в надпреварата за президентския пост във Франция. Най-малкото тя би могла да спечели първия от двата тура на изборите. В момента Льо Пен получава одобрението на една четвърт от френските избиратели. Техният брой обаче може и да се увеличи. След вота за Брекзит и победата на Доналд Тръмп не са изключени изненади.
Евентуалният "Фрекзит" би означавал край на европейското сътрудничество - във формата, в която го познаваме днес. Без германо-френския тандем митът за основаването на ЕС би изчезнал. И по-нататъшното му разпадане едва ли би могло да бъде спряно.
Затова е добре, че възприемаме евентуалния провал на европейската идея като реална опасност. И тази опасност няма да стане по-малка, ако отвръщаме поглед от нея. Това се отнася както до федералното правителство, така и до всички, които приемат присърце германо-френското приятелство. А това означава, че вече ние, германците, не можем просто да си седим удобно на другия бряг на Рейн като неутрални и независими наблюдатели.
Крайно време е за европейски дебат - включително и в рамките на националните изборни борби. Най-яркият пример за това е вотът за Брекзит. Мнозина вярваха, че проевропейските сили в Обединеното кралство ще съумеят да убедят избирателите в многостранните предимства на членството в ЕС. Те обаче претърпяха жалък провал. От една страна това се дължи на всяването на ирационални страхове и разпространяването на лъжи и полуистини от поддръжниците на Брекзит. От друга страна обаче провалът на проевропейските сили се дължи и на факта, че никой не успя да олицетвори лично и правдоподобно успехите на Европа. Сега това не бива да се повтаря в никакъв случай във Франция!
Да си спомним за успехите на ЕС!
Германските политици могат и трябва да поемат водеща роля в това начинание - битката за общото бъдеще в нашия европейски дом. Това означава да не престават да напомнят за успехите на ЕС, които са тъй очевидни, но толкова често биват пренебрегвани. Германия трябва да отстоява тези достижения, част от които са свободното придвижване през границите без проверки и чакане, правната сигурност в другите страни-членки и гарантираните човешки права. Казано накратко: Европа е нещо повече от своята бюрокрация. Именно тази обединена Европа може и трябва да ни изпълва с гордост.
И ако германските политици и гражданското общество се намесят във френската изборна борба с това послание, те със сигурност ще направят добра инвестиция в общото ни европейско бъдеще. А този, който обича с цялото си сърце един проект, без съмнение ще намери и правилните отговори за реформите, които трябва да бъдат предприети. Ръката, протегната през Рейн, която и до днес прави незабравим един от основателите на ЕС Робер Шуман, си остава верният отговор на враждебните изявления на дясната популистка Марин льо Пен.