За датата на изборите за депутати за Европейския парламент

В телевизионно интервю тези дни заместник-председателят на НДСВ Пламен Панайотов за пореден път лансира тезата, че изборите за президент и за депутати в Европейския парламент трбява да се състоят едновременно. Според Панайотов, ако мониторинговият доклад през март-април бъде положителен, редно и икономично за държавата би било двата вота да бъдат сляти още през тази година.

Впрочем заместник-председателят на НДСВ огласи тази идея още в началото на януари, когато в публично изявление, сякаш непринудено, подхвърли тезата, че изборите за европарламентаристи следва да бъдат произведени до края на 2006-та, без да уточнява дали това да стане преди или след президентския вот. Новото сега е убеждението на НДСВ, че двата избора трябва да преминат едновременно.

Едва ли някой би проявил наивността да приеме, че в случая става въпрос за импровизирана и политически алтруистична идея на царската партия. Преди почти една година, в средата на април 2005-та, кабинетът на Симеон Сакскобурготски одобри т.нар. Закон за избиране на народни представители в Европейския парламент. Според този проект всеки гражданин на ЕС, който е навършил 21 години, постоянно живее в България и не е поставен под запрещение ще може да се кандидатира за евродепутат от името на България. Да се кандидатират за депутати могат и чужденци, които трябва да представят декларация, че не са лишени от правото да бъдат избирани в собствените си страни. България ще представлява един многомандатен избирателен район, където се гласува по пропорционална система с изборни листи за различни политически сили. Партии, коалиции и инициативни комитети ще имат право да издигат кандидатури за евродепутати. Според същия проект бюлетината ще бъде бяла и отделна за всяка политическа сила или независим кандидат. В приетия документ са посочени дори и разходите - в кампанията за eвропарламент партиите ще могат да харчат до 1 милион лева, коалициите – 2 милиона, а инициативните комитети, издигнали независими кандидати – 200 000 лева. До 2009-та година се предвижда България да има 18 евродепутати, след което броят им ще бъде намален с един, като българските представители ще могат да заседават в Страсбург още от 1 януари 2007-ма ако всичко по присъединителния процес премине успешно. Бъдещите народни представители в ЕП не могат да бъдат депутати в българското Народно събрание, както и министри или членове на други европейски институции като Европейската комисия или Европейския съд.

Така предложеният проект предстои да бъде гласуван от сегашното НС най-вероятно в същия си вид, доколкото е част от ангажиментите на страната към ЕС и отговаря на европейските изисквания. Любопитният въпрос, обаче, е защо тъкмо сега НДСВ натрапчиво лансира идеята за едновременни президентски и евродепутатски избори и то при положение, че водещата в тристранната упрявлаваща коалиция БСП настоява тези избори да бъдат отделно. Дори повече – до края на февруари социалистите обявиха, че ще излязат с официална позиция по въпроса.

Естествено отговорът на този въпрос следва да бъде пречупен през вариантите, които ще се определят от оценките в мониторинговия доклад на ЕК само след два или три месеца. Ако приемем очакванията на управляващите, че докладът ще бъде благоприятен за България, произвеждането на едродепутатските избори до края на годината е логична стъпка в правилната посока. Ако, обаче, критичните и отрицателни оценки преобладават и датата 1 януари 2007 година бъде забулена от тъмни облаци, тогава във всички случаи ще се появят очертанията на нова политическа конфигурация в страната, която едва ли ще съответствува на резултатите от миналогодишните парламентарни избори. Всичко това би поставило в съвършено различна ситуация партиите, които ще издигнат свои кандидати за президентския вот. Твърде вероятно е социалистите да загубят голяма част от своя твърд електорат в резултат на дясната и антисоциална политика, която водят в момента, възможно е националистическите послания да ангажират все по-големи групи избиратели, не е изключено да бъдат катализирани силно и процесите на обединение в дясното пространство.

Тъкмо в това се крие и шансът на НДСВ, което най-вероятно ще излезе със свой собствен кандидат в президентската надпревара. При едновременни евродепутатски и президентски избори и при евентуален балотаж след първия тур, резултатите от евровота биха могли да дадат значителен шанс за царския кандидат-президент, който във всички случаи ще обере и положителните страни на проевропейската политика на предишното правителство.

Естествено в този етап на неизвестност около доклада на ЕК хипотезите могат да бъдат разнообразни, но въпреки това стратегическите стъпки на партиите стават все по-релефни. Така в българския политически шахмат след хода на НДСВ се очаква ответния ход на БСП.

И то още през този месец, както вече обещаха социалистите.