roma bulgaren

През изминалите две седмици Кирил Рашков се прочу и из Европа. Редица чуждестранни издания информираха за събитията в България след убийството на 19-годишното момче в Катуница. Шпигел онлайн излезе със заглавие "Цар Киро - перфектният враг", на фона на протестите пък австрийският Ди Пресе говори за "Отмъщението на обезправените българи". Франкфуртер Рундшау също се спира на темата, задавайки въпроса какво всъщност представляват етническите размирици. Нима това, което се случва в момента в България, пита авторът Н. Мапес-Нидек. Ето и неговия анализ, озаглавен "Добри роми, лоши българи":

От две седмици насам редица български градове са сцена на демонстрации на скинове, хулигани и привърженици на неонацистката партия Атака срещу "мафията" и "паразитите" - имат се предвид ромите. Всъщност в градовете в провинцията, в които, според информационните агенции, се провеждат протести, се събират едва по няколко дузини десни екстремисти. Но важно е не какво се случва, а как се тълкува случилото се.

Повод за вълненията в страната стана преднамереното, както изглежда, убийство на един 19-годишен младеж, извършено от хора на добре известен мафиотски бос. Старият мафиот натрупа богатството си от търговия с алкохол и дълго време беше един от "недосегаемите". По социалистическо време цар Киро, както го наричат в България, си прекарваше времето предимно в затвора, но не и след промените: документи, открити в колата му, разкриват тесните му връзки с полицията.

Беззаконие по български

"Недосегаеми" в България има много. Те карат лъскави джипове с тъмни стъкла и издигат кичозни палати с високи зидове. По професия Кирил Рашков е черноборсаджия, по етнос - ром. Затова десните скандират за премахване на циганските гета и за възстановяване на смъртното наказание. Няма да е зле, ако тип като цар Киро влезе поне за няколко месеца в затвора. Не е излишно и да се напомни обаче, че бандити от ранга на Рашков, уж вторият по богатство в България, се срещат най-рядко тъкмо в ромските гета.

Имайки предвид тези факти, в случая някак не върви да се говори за"циганската престъпност". Вярно е, че сега жертвата беше българин, а извършителят ром. Но въпреки това съответните асоциации някак не са на място. За българите ромите са преди всичко мизерни нещастници; когато стане дума за мафиоти, българите се сещат преди всичко за етническите си сънародници. Затова и ехото от кампанията на десните екстремисти бе слабо.

Толкова по-удивителен бе широкият отклик в световната преса. Крисчън Сайънс Монитор например писа: "Протести подчертават страха на българите от ромите". Парижкият Фигаро обяви, че българската нация е в "Антиромска треска" и описа срещите на неонацистите като "учудващо мащабни демонстрации".

В плен на етническия шаблон

Не че читателите на сериозните вестници имат нещо против ромите, по-скоро против онези изостанали българи, които реагират така пресилено на едно уж "непоносимо положение". Но противно на фактите и на всеки здрав разум хората по света също се оказват в плен на етническия шаблон, пропагандиран от екстремистите на Атака.

Масовата бедност и организираната престъпност са добре известни явления на постсоциалистическите общества. Тези явления постепенно се превръщат в нещо като източноевропейски фолклор. Те биват възприемани като заплаха едва когато излязат извън националните граници. Кои са тогава добрите и кои лошите, "безправните" роми или "фашистките" българи, остава въпрос на лично предпочитание в сарацинизираното общество*. Колцина са тези сред нас, които, издигайки се над етническите ни рефлекси, ще стигнат до елементарното разсъждение, че и сред българите, а и дори сред ромите има и такива, и онакива?

Всъщност цар Киро блестящо се възползваше от етническия шаблон. Винаги, когато полицията се доближаваше до него, той обичаше да говори за дискриминация.

* авторът се заиграва с името на Тило Сарацин, бивш берлински сенатор, който твърди, че мюсюлманите провалят Германия.

АГ/ФР/ДП/ШО, С. Гяуров

Редактор: М. Илчева