ДС и църквата
22 януари 2012"Изобщо не съм изненадан от огромния дял на доносниците на Държавна сигурност сред ръководствата на православната църква и мюсюлманското духовенство. Ако България бе приела преди 20 години сегашния закон за досиетата на агентите и доносниците на ДС, Светият Синод и Главното мюфтийство сега щяха да изглеждат по съвсем друг начин” - така младият германски изследовател Кристофер Неринг коментира последното решение на Комисията по досиетата.
А известен ли е делът на духовниците-агенти в ГДР? „Германският закон за досиетата предвижда проверки за агенти в държавните институции, но не казва нищо за църквата. Известно е, че един от 26-те главни отдела на могъщата източногерманска комунистическа полиция, за която са работили 90 000 души, се е занимавал специално с внедряването на информатори сред редовете на висшия клир и на обикновените пастори” - това казва изследователят от Хайделберг.
Щази и ДС - прилики и разлики
Между Щази и ДС се забелязват известни прилики. От курса на репресии, гонения на духовници и затварянето на църкви те постепенно преминават към тактиката на внедряване на агенти сред пасторите и висшия клир. Младият германски изследовател отбелязва, че така тайните служби са се опитвали да получат информация от първа ръка и да влияят директно на настроенията и отношението на миряните и църквата към комунистическата диктатура.
"Трябва да се отбележи, че в България делът на доносниците във висшия клир е почти 70 на сто от целия му състав. Този своеобразен "рекорд” като процентно съотношение е по-голям дори спрямо дела на агентите на ДС в сегашното Вътрешно министерство в София”, подчертава Неринг.
Докато в България се провежда специална проверка, в Германия миналото на значителна част от духовниците-агенти става известно съвсем случайно - покрай разследванията на шпионската дейност на известни политици и общественици. Такъв е случаят с бившия премиер на провинция Бранденбург Манфред Щолпе. Покрай разкриването на агентурното му минало преди десетина година, на бял свят излезе и досието протестантския епископ на Тюрингия Инго Бреклайн. Като агент на Щази Бреклайн не е позволявал на неговата църква да критикува делата на "народната власт”. Епископът е информирал могъщата тайна полиция за всички ходове и намерения на висшето духовенство.
Какво ще се случи в България?
"Не съм сигурен какво ще се случи сега в България, но в Германия изобличените сътрудници на Щази по един или друг начин бързо напуснаха ръководствата на протестантската и католическата църкви. Трябва да отбележа все пак, че независимо от Щази и подаваната към нея агентурна информация, протестантската църква изигра голяма роля за падането на комунизма в ГДР. Редица протестантски духовници, като известния пастор Гаук, имат и значителен принос за изобличаването на Щази и нейната агентурна мрежа”, обобщава Кристофер Неринг, сякаш за да напомни за мълчанието на обладаните от ДС Българска православна църква и Главното мюфтийство.
"В никакъв случай обаче не може да се заключава, че Щази е държала църквата по-хлабаво от ДС в иначе желязната си хватка. Просто събитията от 1989-та в бяха повлияни от много други фактори - като появата на силно антикомунистическо гражданско движение, към което се включиха пастори и църковни общности”, напомня германският изследовател.
"Съмнявам се дали сегашното брожение и обществен натиск в България след последното решение на Комисията по досиетата ще доведат до прочистване на ръководствата на основните религиозни общности от бившите агенти. Може би по-добра работа тук ще свърши естествената смяна на поколенията, идването на млади духовници, които са нямали досег с комунизма и неговите служби.”