За наркопазарите в България - Част 1

Румен Петков: Страната регистрира намаление на производство и трафик на амфетамини. Това е резултата от целенасочената дейност на МВР в борбата с организираната престъпност. През 2006г. количеството на задържания амфетамин е 510 кг. Разбити са 5 лаборатории, 3 от които на територията на Турция. Пресечени общо 8 трансганични канали, от които 6 за амфетами и 2 за екстази.

Атанас Атанасов: В същото време в доклад на Държавния департамент на САЩ се казва, че България се превръща в център за производство и разпространение на синтетична дрога.

Този диалог между бълтарския вътрешен министър Румен Петков и депутата от ДСБ и бивш ръководител на контраразузнаването Атанас Атанасов се състоя преди време в българския парламент. Както казаното между министър и депутат ,така и думите на уволнения този месец зам.директор на полицията в Разград Тодор Димов , наркомафията има своя агентура, включително от бивши и настоящи служители на МВР и че по-интересното е не хероинът, който минава през България, а производството на амфетамин в страната , са поводът да припомним резултатите от едно изследване на ЦИД. Изследването на центъра е на тема – Наркопазарите в България.

След 1998г. наркопрестъпността се превръща в гръбнак на българската организирана престъпност.

В началото пазарът на хероин е основен.В края на 90-те години започва да се развива и училищният пазар на мека дрога. По данни на българските спецслужби за борба с оргинизиранат престъпност в средата на 90-те години започва и организиране на износ на канабис за Гърция.Българското производство на синтетични наркотици също има развитие. В средата на 90-те години то вече може да се сравни с производството на амфетамини в полша,станала хит с доставките си за Западна Европа.Според някои косвени оценки,в рамките на 1-2 години, в България се създават около 30 нелегални цеха.

Когато се описва наркоразпространието в България, уточняват експертите от ЦИД, трябва да се посочи, че в сравнение с другите форми на организирана престъпност в страната, контрабандата на дрога е най-добре интегрирана в международните криминални мрежи.

А каква е оценкатна на потреблението?

Наскоро изследване на Европейската мрежа за наблюдение на злоупотребата с дрога оповести своите последни данни. Момчил Василев-ръководител на Националния фокусен център за наркотици - част от Европейската мрежа казва:

„В Европа отчитат намаление на интереса към канабса. За България това не е валидно. Последните данни от тази година сочат увеличение с 6 пункта.Предишното изследване от 2003 –процентът на употребилите някаква мека дрога бяха 23%. Сега този процент,само за канабиса, е 33%.”

В България, според експертите на ЦИД, съществуват три относително независими един от друг пазари-определящ е видът на дрогата:

Пазар на меки дроги- канабис, марихуана,х ашиш, на синтетични наркотици и на хероин.

Българският пазар на мека дрога е най-гоблемият по брой на потребители.От средата на 90-те години Броят на засетите площи с канабис се удвоява всяка година.Най-големите полета са около Петрич,Пловдив,Пазарджик и Кюстендил.И все пак,равнището от 1.5% на опитвалите меки дрога в българия остава ниско в сравнение с други европейски страни. Данните сочат,че например в Чехия тази стойност е 16% от населението, в Полша-10%.

Експертите на ЦИД сочат,че след 2000г. в българия се появяват и симптоми на намаляване на хероиновата епидемия,обхванала страната през 1999г.

Сценариите оттук нататак.

Основният проблем за България е ,че е на хероиновия път на Европа. Близостта до големите производители на хероин- афганистанските макови полета и турските хероинови лаборатории може да превърне моментнта криза на хероиновия пазар в нормално циклично колебание и да предизвика само за няколко месеца нова хероинова епидемия. Но това не е единственият проблем. Възможен е и песимистичен сценарий. Според експертите на ЦИД в София този сценарии е свързан с възможна епидемия на употреба на синтетична дрога в България. Лабораториите за амфетамини остават проблем за България.