За новия бандитизъм в България

Това е синтезираният коментар на Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията /ЦИД/ за метаморфозите на ъндърграунда в България през последните две десетилетия. Поръчковите убийства остават постоянен елемент от типологията на организираната престъпност, въпреки че тя еволюира от средата на 90-те години - времето на бухалките и взривовете. Пикът на масовия тип насилие от периода на югоембаргото го няма днес, уточнява Тихомир Безлов, но допълва, че се регистрира повишаване на криминогенния фон, остава и инвестирането във влияние.

Олигарсите - синоним за всевластие

Миналата година в свой анализ със заглавие "Престъпление без наказание" екип от анализатори на ЦИД, сред които и Безлов, написа, че организираната престъпност продължава да бъде основен източник на политическа корупция в България. Според анализаторите през последните две десетилетия се очертават три типа криминални структури в страната: 1. силовите групировки, които предизвикват най-голямо внимание; 2. девиантните предприемачи, които си осигуряват конкурентно предимство на пазара чрез спестяване на мита, данъци, такси и криминални транзакции; 3. политическите инвеститори /олигарсите/, които са с най-голямо влияние и най-често свързвани с политическата корупция.

По места контролирането на публични ресурси от малка група предприемачи е особено фрапантно, се посочва още в анализа на ЦИД от 2009 година. Групи от 2-3 до 5-6 лица /или семейства/ успяват да контролират в града и региона не само местната власт, но и представители на централните държавни институции - полиция, данъчни, строителни и други служби, а също и местните съд и прокуратура.

При третия тип криминален модел - олигархичния - процесът е двустранен: политиците създават класически монополи за олигарсите, за да трупат монополни печалби, а олигарсите, на свой ред, се превръщат в кадровици на висшата администрация, уточнява Тихомир Безлов. Според експерта и местните, и националните олигарси ползват и до днес методите на организираната престъпност - системно инвестират пари в политици и очакват възвръщаемост от тази инвестиция.

На Запад такова нещо няма…

Наред с овладяването на най-високите етажи на властта - правителството и ръководствата на управляващите политически формации - структрите на олигархичния модел имат влияние и над съдебната система, над депутати, над държавната администрация. Подобна симбиоза им позволява да контролират държавни предприятия, да "печелят" обществени поръчки, да получават неограничено банково финансиране, да внасят и изнасят стоки без митнически контрол, да избягват данъчни проверки, да "печелят" всички свои дела в съда, да получават специални клаузи в законите, да злоупотребяват с еврофондове - е изводът на експертите от ЦИД.

На Запад такова нещо няма, казва Безлов. Концерните БМВ и Пежо, например, не преразпределят печалби чрез политици и клиентела. И в западните общества има семейства или кланове, които доминират, казва Безлов, но те се състезават в пазарна среда.

Автор: Антоанета Ненкова, Редактор: Д. Попова-Витцел