За "охридския Титаник" и балканските нрави

Както сега в Охрид. И както в Ямбол неотдавна, където при подобни обстоятелства загинаха нелепо 18 души. Много бързо някак си забравихме онази трагедия, при която един стар и раздрънкан соц-автобус "Чавдар", произведен преди 30 години, почерни 18 български семейства в навечерието на Спасовден.

Как само нещата си приличат!

И тогава имаше национален траур, по 10 хиляди лева за опечалените семейства, успешно преминати технически прегледи, издадени необходими сертификати, уверения за търсене на отговорности и затягане на контрола и т.н. и т.н. И как всичко се повтаря!

Сега едно корабче на 85-годишна възраст се превърна в "Титаник" за 15 български граждани. Имало било сертификат за извършване на превози. Ами да попитаме тогава: Каква е тази корабна администрация, която сертифицира лодки с музейна стойност да превозват хора? Очевидно не е много европейска македонската Капитанария, след като в Европа отдавна вече не се издават лицензи на над 30-годишни плавателни съдове. Очевидно сертифициращите "Илинден" са се водили от някакви други, различни от европейските стандарти. И веднага ще ви кажа какви - балкански!

Същите както и при катастрофата край Ямбол, и тази край река Лим, и много други. Според съвременните представи за техническо обслужване е недопустимо един автобус да мине на технически преглед и две седмици по-късно да му откажат спирачките. Но ще сбъркаме, ако определим причината само като техническа неизправност. Другата причина е в човешкия фактор, без значение дали в случая това е човешка грешка или умишлено занижаване на критериите за техническа годност. Всички знаем как в България се минава на технически преглед.

Балкански диагнози

Не са редки случаите, когато в някои пунктове за годишни технически прегледи всичко се свежда само до касирането на таксата за преглед и залепването на съответния стикер на предното стъкло. Покрай случая от "Бакаджиците" дори видяхме в репортаж по телевизията как (срещу известна сума) се взема категория за управление на автобус без да си взел и един час кормуване!?

Все балкански нрави. Много такива прозират и зад всеки останал детайл от сюжета с "Илинден" - от претоварването на корабчето (за стотина евро по-голяма печалба), през липсата на застраховка в билета за превоз, та чак до недостига на спасителни средства на борда (пояси и лодки) за екстремни ситуации. Към това можем спокойно да прибавим и фактора беднотия. Да, бедни са туристите, тръгнали с по 150 лева за две нощувки с храната и превоза. Впрочем, още една "балканска диагноза". И колкото повече са те, толкова по-голяма е вероятността да се случи това, което видяхме да става във водите на Охридското езеро.