За Путин сирийците са оръжие срещу ЕС

Вече е официално: Русия няма да допуска повече хуманитарни помощи за Сирия. От неделя в разтърсваната от гражданска война Сирия вече няма да могат да влизат конвои с помощи, които досега имаха само един възможен маршрут: през граничния пункт Баб ал-Хава. До момента около четири милиона души се ползваха от международните помощи, за да си набавят най-необходимото. Сега тези хора ще трябва да се оправят сами. Никой не знае по какъв начин. Но Путин не проявява интерес - той е зает с Украйна.

Тези четири милиона сирийци са обречени на мизерия и страдания. Официалната руска позиция гласи, че помощи могат да влизат в страната единствено след проверка от правителството на Асад. Но тази позиция е крайно цинична, защото тъкмо режимът на Асад носи вината за стотиците хиляди убити във войната през последните 11 години, за милионите прокудени, за изтезанията, довели мнозина до смърт.

Путин не проявява почти никакъв интерес. Той много си прилича със сирийския президент тъкмо по това, че се бои от свободата и демокрацията като алтернатива на авторитарното управление. И така единият военнопрестъпник поддържа другия. Асад вече се отблагодари за досегашната помощ: в началото на март в Общото събрание на ООН Сирия гласува против искането Русия да прекрати нападението си срещу Украйна.

Провокира ли Путин масово бягство към ЕС?

Досега никой в Кремъл не го е изрекъл на глас, но предположението е близо до ума: Путин може би спира хуманитарните помощи за Сирия, за да постави под натиск както ЕС, така и Турция. Защото как постъпват хората, над които е надвиснала опасността от гладна смърт? Те бягат, и то натам, откъдето могат да очакват помощ. Т.е. на първо време към Турция, а после и към държавите от ЕС.

Още милиони бежанци от Сирия! За изнемогващата под тежката инфлация Турция и за държавите от ЕС, на които войната на Русия срещу Украйна също им струва много, това би бил истински ужас. От 2015-а година нататък приемът на бежанци някак сработи, но една нова вълна би имала опустошителни политически последици. На първо място тя ще даде импулс на различните дясно-популистки партии, които демократичните сили до момента успяват донякъде да обуздават. Възходът на тези партии в Европа би бил истински подарък за Путин. Защото лидерите им обикновено са истински запленени от безцеремонната политика на силата - както показват почти неприкритите им послания, изпращани към Москва.

Блокирайки хуманитарните помощи през Баб ал-Хава, Русия в най-добрия случай отправя предупредителна заплаха към Европа. Защото Москва може да стори подобни неща и другаде. Например в Либия, където - стига да пожелае - Русия също може да предизвика размирици и несигурност, които дори могат да се разпространят отвъд границите на тази страна. Европейците са подложени на миграционен натиск по-сериозно, отколкото преди и откъм Северна Африка.

Кървавото насилие на Путин води до катастрофални последствия. Катастрофални последствия, които разтърсват дори дипломатическата сфера, както виждаме сега в Съвета за сигурност на ООН. И правовите държави стигат до един и същи неизбежен извод: Съветът за сигурност трябва да бъде реформиран. Защото е недопустимо един тиранин и насилник да налага на целия свят своята политика, своята воля и своя цинизъм.