За сините каски и сексуалните посегателства

През 1999 година бившата полицайка Катрин Болковац е била назначена от фирмата DynCorp на служба в ООН. Задачата й била да подхожда твърдо срещу сексуални издевателства и принудителна проституция в мисиите на ООН в Босна и Херцеговина. Там тя се натъкнала на доказателства, според които служители на ООН са били замесени в търговията със секс-робини от Източна Европа и в сексуални издевателства над тях. Когато направила опит да разследва тези случаи, била уволнена. За ангажимента си по този въпрос Катрин Болковац е била номинирана за Нобеловата награда за мир.

Дойче Веле: Какво е общото между случаите на сексуално насилие в Централноафриканската република и тези в Босна?

Катрин Болковац: Случилото се на жертвите на търговия с хора през 1990-те в Босна прилича на скандала в Централноафриканската република. Например по това, че е имало издевателства над групи от населението, които всъщност е трябвало да бъдат защитавани от сините каски. Скандалите, свързани с ООН, още не са приключили. Първоначално те бяха прикривани, после обаче бяха разкрити. А сега, когато са вече известни, ООН се опитва да "приключи" тихомълком случаите и да дискредитира онези, които извадиха истината на бял свят.

По време на разследването на сексуални издевателства в Централноафриканската република забелязах, че ООН се опитва не просто да си затваря очите за подобни престъпления, извършени от нейни сини каски, но и че се е превърнала в нещо като "еднооко чудовище", което явно иска да осуети търсенето на наказателна отговорност.

Дойче Веле: Какви случаи открихте в Босна?

Катрин Болковац: Там имаше много случаи, но те така и не станаха предмет на наказателно преследване. Ставаше дума например за това, че млади момичета от Румъния, Украйна, Молдова и други източноевропейски държави са били докарвани като секс-робини в Босна, където са "обслужвали" различни служители на ООН в отделните военни бази. Това е засягало националните мисии на голям брой чужди държави, включително САЩ, Пакистан, Германия, Румъния и Украйна.

На правозащитниците никога не е било разрешено да разследват тези престъпления цялостно. Всички заподозрени лица незабавно са били отстранявани от съответните национални мисии или са били премествани на друго място. А младите жени, принуждавани да проституират, просто са били връщани обратно в родните им страни.

Дойче Веле: Известно ли е било на служителите на ООН, че тези момичета са жертва на трафик на хора?

Катрин Болковац: Между 1999 и 2001 понятието "трафик на хора" все още не беше придобило широка известност. Мисля, че някои от служителите на ООН навярно са предполагали, че става дума за проститутки. Само че момичетата са били докарвани от други страни и после са били принуждавани към проституция. Много от тях просто не са имали друга възможност да се препитават с оглед на крайно лошото икономическо състояние в родните им страни.

Дойче Веле: Знаели ли са високопоставени служители на ООН за тези случаи?

Катрин Болковац: Да, знаели са, защото съвместно с контролната комисия съм им изпращала докладите си. Всичко беше добре документирано. Много от високопоставените служители на ООН са били известени за случаите, включително и Жак Клайн, ръководителят на мироопазващата мисия на ООН в Босна.

Дойче Веле: Има ли повдигнато обвинение или пък съдебен процес срещу сътрудници на ООН?

Катрин Болковац: Не, нищо подобно не е имало. Обвинения не бяха повдигнати, тъй като не ни беше разрешено да завършим разследванията. Това беше и причината, поради която ме уволниха: бях направила опит да проуча въпросните случаи. След това повдигнах обвинение срещу моя работодател във Великобритания. Аз спечелих процеса, защото ме бяха уволнили неправомерно.

Дойче Веле: Генералният секретар на ООН Бан Ки Мун назначи експертката по проблемите на сигурността Джейн Хол Лют като координатор на действията на организацията в отговор на обвиненията за сексуални злоупотреби от страна на сини каски. Смятате ли, че ООН успя да даде съответен отговор на тези обвинения?

Катрин Болковац: Не мисля, че усилията на ООН от последните 15-20 години по този въпрос могат да се нарекат отговорни. Световната организация и сега отказва да възложи на съответни екипи разследването на всички случаи на сексуална принуда над жени и деца, упражнявани от сини каски. Съвсем очевидно е, че високопоставени служители на Обединените нации потулват неща, за да си опазят реномето.

Дойче Веле: Какво би трябвало да се промени в политиката на ООН, за да се ограничат случаите на сексуални издевателства по време на мироопазващи мисии?

Катрин Болковац: Не смятам, че нещо би могло да бъде променено, ако не се сменят ръководните нива. На нито едно ниво в йерархията на ООН не беше поета отговорност за въпросните престъпления. Тази отговорност се намира в ръцете на отделните отговорни фактори от отделните национални държави. Докато те не предприемат мерки и не осъдят онези, които са отговорни за престъпленията, и ООН няма да предприеме нищо в тази насока, защото тя е прехвърлила част от отговорностите си на държавите-членки. Сега обаче е време ООН отново да поеме контрола в свои ръце и да спре тази игра, в която всички си прехвърлят "черния Петър".