За честта на жълтите павета

Има и по-лошо от град без символ - град без посока. От скандала, разразил се след последните конкурси на Столичната община, става ясно, че София е точно такъв град. И че съдбата на жълтите павета е класическа илюстрация на този извод.

Историята

Жълтите плочки се появяват в началото на 20 век по времето на кмета Мартин Тодоров. Именно при неговия мандат (1905-1908) е завършен или започнат строежа на пет училища, на Централна Баня, Халите и синагогата. В рамките на цялостната му дейност по благоустройство на центъра София се сдобива с нов паваж.

Както уточнява историчката Елинка Бояджиева, жълтите павета са лична заслуга именно на кмета Мартин Тодоров, а не на княз Фердинанд, както гласи най-популярният мит. През февруари 1906 Общинският съвет обсъжда вида настилка, която трябва да има центърът на София. Предложенията са три – асфалт, камък или керамика. Кметът отхвърля асфалта и възлага проучване на останалите две възможности. Печели по-скъпият вариант: керамичната настилка от жълти плочки. През 1907 и 1908 паветата са вече поставени. Те покриват общо 59,302 квадратни метра от центъра на София, твърди Бояджиева, която е изследвала десетки архивни материали. Нейното проучване е публикувано включително и на сайта на Столичната община.

Символ, но не и паметник

Независимо от това, че жълтите павета са символ на София, те никога не са били защитени като паметник на културата. Първото подобно предложение е направено едва през декември 2013 година от общинския съветник от ДСБ Вили Лилков. То все още не е прието. Вносителят обяснява, че през миналия век жълтите павета постепенно са били заменяни от асфалт и че сега те застилат много по-малка част от софийския център, отколкото в първите десетилетия след поставянето им. Днес паветата вече са изхабени и се рушат. Поставянето им под защитата на закона би имало следния ефект: "Така сегашните управници и следващите поколения ще са длъжни да се грижат за тяхното съхраняване", казва Лилков пред вестник "Труд".

Предложението на общинския съветник е впечатляващо не само със съдържанието си, но и с датата, на която е внесено: точно по време на конкурса на Столичната община за промяна на центъра. Малко по-късно един от спечелилите проекти беше публикуван и предизвика смут – той предвижда подземен тунел пред Националната художествена галерия, повдигане на нивото на площада и покриването му с друга настилка.

Тази идея породи бурни реакции в медиите и социалните мрежи. Кметът на града Йорданка Фандъкова заяви пред БНР, че е против премахването на жълтите павета, които тя определи като символ на София. Главният архитект Петър Диков пък посочи, че резултатите от конкурса не са окончателни и проектите тепърва ще се променят.

Последно?

От защитната реакция на общината излезе, че някой победител в конкурс може да е победител по неокончателен начин, а онова, с което е победил, да подлежи на промени.

"Това няма как да го разберете, понеже и общината не го разбира", коментира пред Дойче Веле архитект Пламен Братков от "Група град" - групата млади архитекти, които са сред основните противници на начина, по който е протекъл конкурсът. По думите му общината от край време провежда конкурси без да постави ясно задание, после избира победител, а накрая възлага на победителя да изпълни нещо трето. Включително и нещо, което е фундаментално различно от замисъла, с който победителят е спечелил.

Истинският проблем

Третирането на жълтите павета е само малка илюстрация на далеч по-сериозния проблем – че не е ясно каква визия има общината за развитието на града. Конкурсът, предизвикал гневна реакция в медиите, е атакуван по всичките възможни параметри, по които може да се атакува конкурс. От "Група Град" и от асоциацията "WhAT" твърдят, че неговото жури не е авторитетно, че времето за подготовка на проектите е смехотворно кратко, че заданието не е ясно, че конкурсът се провежда без никакво предварително проучване, нито обсъждане на това, от което се нуждае градът.