Заблатяване

Разрушенията вече са видими и с просто око - растителността изчезва, а ерозията и замърсяването, които превръщат езерата в блата, се разрастват все повече. Окончателно изчезват уникални биологични видове, унищожават се условията за живот на редки и защитени птици и бозайници.

Тази отчайваща картина едва ли е изненада за някого. Тя съвсем буквално потвърждава неизброимите предупреждения, отправяни години наред от природозащитниците с всички възможни средства, до всички възможни отговорни институции, на които никой не обърна внимание. Че това ще се случи бе отдавна очевидно и за неспециалистите - поне от момента, в който стана ясно, че до Седемте рилски езера ще стига лифт.

Вредата от човешкото присъствие

Той заработи през 2009-та година и оттогава броят на посещаващите района е нараснал многократно. През лятото лифтът превозва на всеки 17 минути по 360 души. На ден - по 6 хиляди. На най-оживените пътеки в най-оживените дни съотношението е човек на метър. Впрочем, пътека е силно казано - тълпите посетители унищожават тревата, след което дъждовете свличат пръст, прахоляк и органични отпадъци в езерата, затлачват ги и ги заблатяват. Към всичко това, при почти пълната липса на каквато и да било инфраструктура, трябва да се добавят и следите от задоволяване на всевъзможните битови, хранителни, хигиенни, физиологични и развлекателни потребности на пристигащите с лифта, много от които остават и да пренощуват.

Ще сгрешим обаче, ако стоварим вината за унищожаването на природния феномен върху несъразмерното и агресивно човешко присъствие. Това присъствие е по-скоро следствие. Истинската причина за бедствието, сполетяло природата, е друга. Тя пак е свързана с човешка дейност и може да се обобщи с една дума - беззаконие. Защото лифтът до езерата е незаконен. Построяването и пускането му са резултат от многократни нарушения и заобикаляне на поне три закона. Ако те бяха спазени, лифтът не би трябвало да съществува. Или най-малкото предварително щеше да е направена оценка и щяха да бъдат взети мерки за ограничаване на потока от туристи до поносими за екосистемата нива. Което, впрочем, не е направено и до днес.

Мистичната история на лифта

Историята на този лифт е вече 15-годишна и съдържа всички основни елементи в характерната българска схема на подобни беззакония. Най-напред тайнствен инвеститор, зад чиято офшорна регистрация като по правило в края на краищата прозират лица и кръгове, свързани по един или друг начин с властта. После - държавните институции, които си затварят очите за закона и загърбват задълженията си към обществения интерес, за да окажат любезно съдействие и да обслужат частните интереси. Накрая обикновено и съдебната власт се оказва безсилна. В нашия случай преди месец прокуратурата е прекратила досъдебното производство срещу замесени в сагата с лифта длъжностни лица поради "липса на доказателства".

Всичко става и с активното съучастие на местната власт и местното население, подлъгано с обещанията за несметни богатства. Задължителна част от сценария са неправителствените организации-ментета и "гражданските" контрапротести. Докато паралелно се води организирана истерична клеветническа кампания срещу онези, които се опитват да спасят природата, като настояват да се спазва законът.

Схемата е универсална

Грозните резултати от прилагането на тази схема на беззаконието могат да се видят навсякъде по планините и морето. Тя обаче е далеч по-универсална и нейна жертва е далеч не само природата. С неизменната цел за разграбване и източване на обществени ресурси тази схема постепенно завладя цялата институционална структура, превръщайки икономическия и политическия живот и самата държава в корупционно блато. Обхвана и обществената тъкан, предизвиквайки морално и ценностно "заблатяване".

Надеждата е единствено в събудилата се гражданска енергия - надежда не само за природата, но и за цялата държава. Впрочем, емблематичните за властващата корупционна схема законови поправки "Витоша ски" бяха отменени в резултат на също така емблематичните протести през лятото на миналата година. Които пък станаха първообраз на днешните протести.

Автор: Я. Бояджиев; Редактор: Б. Михайлова