Забравените жертви от Фукушима

Младата японка излъчва самоувереност и сила. Но когато говори за заболяването си очите ѝ се пълнят със сълзи, а гласът ѝ започва да трепери. "Лекарят ми каза, че причината не е в радиоактивното излъчване. Какво е тогава?", пита 22-годишната жена от префектура Фукушима. От общо 185 деца и младежи във Фукушима, които след ядрената катастрофа през март 2011 година се разболяха от рак на щитовидната жлеза, единствено тя се осмели да говори открито преди една година - в документалния филм "А2-В-С" на американския режисьор Йън Томас Еш.  

Японските медии тогава игнорираха откровенията на нещастното момиче, а никой друг заболял от рак не последва примера ѝ. Само двама бащи на болни деца се престрашиха да участват във видеоконференция - с променени гласове и без да показват лицата си те говориха за натиска, на който са изложени близките на онкоболните.

"Не мога да разказвам, че детето ми заболя от рак", оплаква се единият от двамата и отправя тежки обвинения срещу обществото и политиците, които не искат да се говори за атомната катастрофа. 

Няма разлика между опозиция и правителство

Когато преди три години и половина Токио получи домакинството на Олимпиадата през 2020 година, премиерът Шиндзо Абе твърдеше, че всичко в АЕЦ Фукушима е под контрол - продължава работата по окончателното спиране на реакторите, а евакуираните местни жители постепенно се завръщат в някогашната забранена зона.

Опозицията също не се занимава с темата, защото по време на аварията тя управляваше страната и допусна много грешки, вкл. пропусна да снабди населението с йодни таблетки и погрешно изпрати евакуирани жители на Фукушима в области с радиоактивни облаци.

И днес никой не се грижи за онкоболните във Фукушима. "Отношението към пациентите е като към хора, които само пречат на възстановяването на региона. Те са напълно изолирани от обществото", казва 77-годишната Хисако Сакияма, основателка на Фонда за подпомагане на заболели от рак на щитовидната жлеза деца - 3/11 Fund for Children with Thyroid Cancer. 

След катастрофата в Чернобил се знае, че радиоактивният йод 131 се натрупва в щитовидните жлези преди всичко на децата и младежите и може да предизвика раково заболяване. Епидемиологът Тошихиде Цуда казва, че броят на заболяванията от рак на щитовидната жлеза сред децата и младежите надвишава с 20 до 50 пъти този в незасегнатите от радиоактивното заразяване райони в Япония. Неговият екип анализира данните от изследванията с ултразвук и е установил, че с годините броят на заболяванията от рак на щитовидната жлеза нараства. Друг извод гласи, че броят на онкоболните мъже е съизмерим с този в Чернобил, макар ракът на щитовидната жлеза да е по-скоро женско заболяване.

Правителството: няма опасност за здравето на хората

Японското правителство продължава да отрича каквато и да е взаимовръзка между радиоактивното излъчване и раковите заболявания. То твърди, че количеството радиоактивни материали, изпуснати в атмосферата, е било значително по-малко от това в Чернобил, и припомня, че жителите на района са били навреме евакуирани. В същото време докладът на Световната здравна организация, която предупреждава за зачестилите заболявания на щитовидната жлеза, за рака на гърдата и случите на левкемия, изобщо не е преведен на японски език.

Вместо това властите се позовават на една прогноза на "Научната комисия на ООН за проучване на въздействията от радиоактивното излъчване", според която не се очаква увеличение на случаите на ракови заболявания. През октомври 2016 г. единственият специалист по заболяванията на щитовидната жлеза в Надзорния съвет на здравноосигурителната каса Кацуо Шимуцу подаде оставката си поради несъгласие с позицията на ръководството, че радиоактивното излъчване не било причина за увеличения брой на раковите заболявания.  

Явно властите нямат интерес от провеждането на истинско разследване. В Япония прегледите на щитовидната жлеза са доброволни и се провеждат на всеки две години. За сравнение - в Чернобил те се правят два пъти в годината. Делът на хората, които се подлагат на такова изследване, е спаднал от 82 на 45 процента, а операциите на щитовидната жлеза са разрешени само в определени клиники. В противен случай здравната каса не поема разноските.