Завръщането на Борисов

"ГЕРБ ще остане в опозиция, ако няма пълно мнозинство в следващия парламент". Такъв ангажимент пое преди дни лидерът на партията и бивш премиер Бойко Борисов. Седмица преди това пък каза, че резултатът от изборите за първи път не го интересува, защото "отсега започва да гласи" как ще успокоява държавата. Малко по-рано лидерът на ГЕРБ обясни, че "ще седне с ДПС и с Бареков" , ако няма 121 депутати. В същото време се разсърди на Реформаторския блок, че му поставяли условия за коалиционно управление, но без той да е премиер и без Цветан Цветанов да е министър.

Едновременно с това бившият министър-председател защитава все по-често еднакви позиции с ДПС, улесняван значително от Лютви Местан, който направи "исторически преглед" и съобщи, че движението всъщност предпочитало да подкрепя десни управления. И докато ДПС се опитва да се нагласи към новите политически реалности и да докаже своята "дясност", за да защити мястото си на таен или явен балансьор в следващия парламент, лидерът на ГЕРБ вече се бе застъпил за въвеждането на едно от основните искания на социалистическата партия - прогресивен данък.

Строг, но справедлив

Разбира се, както обяснява, че ще управлява хем коалиционно, но хем със 121 депутати, за да не му извиват ръцете, в някоя от многобройните си медийни изяви Борисов съобщи, че има кандидати за министри във всякакъв вид управления - и самостоятелно, и несамостоятелно.

И като стана дума за медийни изяви - ситуацията с обилните появявания на опозиционния лидер на екран удивително напомня управленския му мандат. Многобройни репортерки препускат след Борисов, за да чуят поредното заклинание, опровергаващо поне последните две. Телевизиите се надпреварват за коя ще даде интервю, а вестниците - за "ексклузивен" коментар. Цялото му същество е заето с това да излъчва пред българския избирател строгост и справедливост.

В приятелския тон и дружеското новинарско потупване по рамото на бъдещия управленец с ентусиазъм се включи и известната като глашатай на всяка власт медийна група,семейна собственост на депутата от ДПС Делян Пеевски. От своя страна по традиция, от предходния си мандат, Борисов не отронва и дума по темата "Пеевски" - превърнала се в лакмус, разграничаващ задкулисните договорки и опитите за явна и открита политика.

За обратния път към властта на опозиционния лидер говори и бързото му връщане към любимата му практика по заклеймяването на цели общности. Ако, докато бе на власт, Борисов искаше да види разкаянието на магистрати, завистта на десни и леви, които не са във властта, и си просеше някой прегрешил, в неговите очи, да му се извини, то усещайки се отново силен, той първо се прицели в лекарите, за да види ще мине ли пак номерът.

"Една година, когато всички протестираха всеки ден, те си мълчаха", заключи опозиционерът в разгара на скандала със скоротечното изразходване на парите от здравната каса. А номерът… мина.

Също както мина номерът и с мистичния "заем от МВФ" в размер на "5-6 милиарда", за който заговори Борисов, докато прогласяваше фалита на държавата покрай настаналата банкова истерия. И който рязко изчезна от политическите му тези, когато кабинетът подаде оставка и по-близкото общение между неговата партия и ДПС на тема бюджет стана възможно.

В името на разцвета на държавата

Впрочем, чертаенето на апокалипсиси от всякакво естество е стар трик, от който бившият премиер се възползва. Подобни вербални конструкции, движещи се на ръба между истината и съзнателно скалъпената драма, са идеална хранителна среда за най-силния му управленски коз - героизмът.

Както в мандата си, така и в подготовката си за нов /осигурен за втори път от БСП и ДПС/ Борисов, който обясни, че престоят извън властта "повишил неговата експертиза", не предлага нито конкретни мерки, нито конкретни решения на очевидните проблеми в държавата. Напротив, той умело връща позабравените теми за магистралите, Южната дъга, Северната тангента и "спортната зала-слънце", за да илюстрира как България "цъфтяла" по негово време. На този фон предреченият /но, слава Богу, несъстоял се/ фалит на държавата представя политика, сам нарекъл се Нострадамус, като герой, от чието благоволение зависят светлите български бъднини.

Ето защо от избирателя се очаква да забрави "Ало, Ваньо", да не помни как ГЕРБ и ДПС си избраха Висш съдебен съвет, а името на бъдещия по това време главен прокурор - Сотир Цацаров, се знаеше още преди парламентът формално да избере членовете на ВСС, които трябва да назначат шефа на държавното обвинение.

Избирателят трябва да забрави подбора на министри по магистрали и да не пита дали след като Искра Фидосова прекрати политическата си кариера заради инициалите И.Ф. в едно тефтерче, не е редно поне да се потърси кой е този Б.Б от същия бележник, в който, апропо, присъства отново фигурата на Делян Пеевски.

Избирателят също така не трябва да пита и кой стои зад буквите Ц.Ц, защото темата е приключена. Също както в свое интервю Делян Пеевски заяви, че темата Цветан Цветанов за него вече е затворена, въпреки обещаните разкрития за бившия вътрешен министър. След това откровение на ДПС-депутата не можем да не се запитаме дали враждата между Ц.Ц. и Д.П не секна заради предстоящ мандат на Б.Б?

Избирателят не е добре много да пита, защото един бивш премиер може да му се разсърди. За сметка на това избирателят трябва да се погрижи бившият премиер да получи пълно мнозинство в бъдещия парламент, за да си избере с кого да състави коалиция. Защото той иначе няма да благоволи да управлява /поне според последната версия/. А при него държавата цъфтяла…