Загадката Русия

Путин може да гарантира спокойствие в страната си, докато цените на суровините остават стабилни, но Русия няма да отиде напред. Предстоят години на стагнация, прогнозира наблюдателят на "Ди Велт" Михаел Щюрмер.

Калуга, град с 350-хилядно население, се намира на 200 км югозападно от Москва. В периферията на града човек може да види с очите си сблъсъка между съветска и постсъветска Русия: срещу развалините на един съветски колхоз се разпростира огромният терен на завода на "Фолксваген" - двуетажно хале, дълго повече от километър. Тук работят 6 000 души, 400 от тях командировани от Германия.

Впрочем тук се извършва предимно монтажът. Такъв е германският отговор на руския митнически режим, който се опитва, но не може да опази измъчената постсъветска автомобилна индустрия. Калуга е нагледен пример за икономическите гърчове на Путинова Русия.

Няколкото Русии

Руският политико-икономически модел се определя от петрола и природния газ: бюджетът за 2012 изхожда от 100 долара за варел петрол. Покачили се цената - цари радост, падне ли - става лошо. Освен калашници и МиГ-ове, както и други продукти от все още ефективния военно-промишлен комплекс, Русия почти няма други марки, които идват на ум, когато се сетим за тази огромна страна.

Официално тя се нарича Руска федерация. В действителност страната се състои от няколко Русии. На първо място Москва и Санкт Петербург, където се концентрира всичко. После европейските провинции, далечни, бедни, с раздрънкана, стара, почти неизползваема инфраструктура. После Западен Сибир със суровини и връзки с европейските пазари. А зад него безлюдният Източен Сибир, съкровищницата на руското царство. И накрая Русия на имперската тръпка, която почти не се поддава на политико-географско определение: Общност на независимите държави? Сетне митнически съюз? Днес Путиновият евразийски съюз? Руснаците не могат да забравят, че оттатък границата живеят 25 милиона техни сънародници.

Обновление или развитие? Досега обновлението се свързваше с Медведев, юриста от едно младо, постсъветско поколение, а развитието - с Путин, офицера от КГБ, представител на едно по-възрастно поколение, което все още не е скъсало с миналото. Извършената междувременно рокада показва, че Западът, както и проевропейски ориентираните руснаци се оказаха заблудени от собствените си илюзии.

Какво ще стане, ако...

И двете страни говореха за модернизацията на Русия. Обновлението обаче имаше предвид в тясно сътрудничество с ЕС и специално с Германия да се подменят прогнилите структури, да се преодолее проклятието на едностранната зависимост от петрола и Русия на царете да се превърне в общество на модерната наука и техника.

Концепцията за развитието беше много по-консервативна: на базата на износа на суровини да се укрепи центърът, необходимите машини и IT-играчки да се внасят от Запада, а стоки за масово потребление - от Китай и Индия. С една дума: стагнация на високо равнище.

Но какво ще стане, ако, както изглежда, световната икономика изгуби динамиката си и цената на петрола падне? В Москва отговор на този въпрос нямат нито модернизаторите, нито обновителите.

Русия си остава все така едно междинно царство - между Азия и Атлантика, между демокрация и полицейска държава, изостаналост и масово потребление. Навремето Чърчил беше казал, че Русия е "загадка в една мистерия, обвита в мрак". Това беше отдавна. Но загадката Русия си остава.