Загива ли Нил?
3 декември 2017
Селските стопани в делтата на Нил поливат нивите си с кафявата мътилка, каквото в момента представляват водите на реката. Експертите предупреждават, че земеделската продукция - плодове, зеленчуци - от делтата на Нил са силно замърсени. Пречистването на вода от Нил за питейни нужди е много трудоемък процес, който може да се сравнява с обезсоляването на морската вода.
Колко силно всъщност е замърсен Нил? И какви мерки трябва да бъдат предприети срещу замърсяването?
"Никога ли не си пил вода от Нил?"
Така се нарича една от най-известните песни на египетската певица Ширин. С нея е свързан и един скандал: на неин концерт публиката настоя Ширин да изпълни популярната си песен, я тя заяви, че е по-добре никога да не пият вода от Нил, защото могат да развият билхарциоза. "По-добре пийте минерална вода", посъветва изпълнителката публиката.
Билхарциозата е инфекциозна болест, причинявана от ларви на червеи в топлите сладководни басейни. Шегата на певицата Ширин обаче имаше драматични последици: радиостанциите спряха да излъчват нейни изпълнения, певицата беше уволнена и срещу нея е заведено дело. И всичко това защото е представила националната гордост Нил като причинител на болести.
Точно в това обаче е проблемът. Експертите твърдят, че жизнената артерия на Египет е заразена. На север от Асуан има големи промишлени тръби, които достигат до бреговете на Нил. Канализационните тръби също бълват нечистотии в реката. Навсякъде се носи смрад. Години наред фирмата-производител на торове Кима изхвърля отпадните си води в Нил. От фирмата съобщават, че днес отпадъчните води се преработват в пречиствателна станция. Факт е обаче, че Нил мирише на химикали.
Еколози срещу управляващи
"До Асуан водите на реката са сравнително чисти. Но по-нататък картината рязко се променя", казва Ахмет Заки Абу Кенез от местна екологична организация за опазване водите на Нил. По думите му, замърсяването се причинява от човека: не само в завода за торове, има също и други фабрики, които замърсяват реката - за хартия, за фосфор и за захар, а също и много мелници, които изхвърлят отпадните си продукти в Нил.
Отпадните води от канализацията на домакинствата също се вливат в Нил. И цветът на реката се променя - от син до жълт. "А когато достигнат до морето, водите на реката вече са оцветени в кафяво, дори черно", казва Абу Кенез.
Египетското правителство отхвърля обвиненията. Нито министърът на екологията, нито министърът за водните ресурси пожелаха да дадат интервю за телевизия АРД, въпреки многократните запитвания. Пред египетски вестник министърът на екологията Халед Фахми подчертава, че качеството на водата в Нил е в рамките на нормалното. Той твърди, че много фабрики вече са намалили значително количествата на изхвърляните в Нил отпадни води, и обещава нови мерки за запазване на чистотата.
Река Нил е почти единственият водоизточник за над 90 милиона египтяни. "Преди обаче хората да пуснат водата, за да си сварят чай или да си измият зъбите, водата трябва да бъде основно пречистена", казва експертът от Дружеството за международно сътрудничество /GIZ/ Хамоу Ламрани. "Влошаването на качеството на водата е голяма тема в Египет. Много често законите не се спазват, а фабриките изхвърлят отпадните си води нефилтрирани директно в Нил. Разходите за пречистването на вода от Нил до питейна вода могат да бъдат сравнени с разходите по обезсоляването но морската вода", казва той.
Нитрати в плодовете и зеленчуците
Голяма част от водата за домакинствата не се пречиства и се използва в селското стопанство. Широко разклонена мрежа от канали свързва нивите на селските стопани с реката. Качеството на водата е твърде съмнително и се влошава допълнително от торовете и пестицидите, които застояват в каналите. "Селските стопани продават фурмите и мангото на търговците на едро, които снабдяват големите супермаркети. А супермаркетите продават вероятно заразени плодове, казва Хамоу Ламрани от GIZ.
Изследване на университета в Кайро потвърждава силното замърсяване на водите на Нил. През 2010 година измерените количества нитрати в делтата на реката са надвишавали 20 пъти допустимите горни стойности на Световната здравна организация.