Задръстване на разклона за Москва

Коментар от Иван Бедров:

Санкции. Русия. Южен поток. Това са сред най-често използваните думи в изказванията на обявените досега кандидати за президент на България. Повечето от включилите се в надпреварата имат открити симпатии към Москва, а когато изборите са за президент, логично е външнополитическата ориентация да бъде в центъра на вниманието. Преди обявяването на кандидата на ГЕРБ, тънката червена нишка на тази кампания е именно посланието за „омекотяване“ на отношението към Русия.

България е страна-членка на НАТО и на Европейския съюз и като такава последователно участва във взимането на всички решения - и за засилване на военното присъствие по източния фланг с цел въздържане на Русия, и за налагането и продължаването на санкциите срещу Москва заради анексирането на Крим. Но мнозинството от кандидатите за президент оспорват тези позиции. Какво означава това?

Кои са кандидатите

БСП издигна доскорошния началник на Военновъздушните сили ген. Румен Радев. Той се прочу с думите си, че временната охрана на българското въздушно пространство от самолети на партньорски държави от НАТО, т.нар. „еър полисинг“, е по-унизително дори от Ньойския договор. По-късно Радев започна да повтаря, че не оспорва мястото на България в НАТО, но посланието към носталгичните русофилски избиратели вече бе отправено. И въпреки че спомена Брюксел като първа дестинация при евентуален успех на изборите, ген. Радев не пропусна да съжали колко много е загубила България от това, че „обявихме Русия за враг“. АБВ все още не са обявили кандидата си, но там свалянето на санкциите и „големият шлем“ от руски енергийни проекти са постоянни приоритети. Националистите от ПФ и „Атака“ издигнаха Красимир Каракачанов. Огласеният като сътрудник на Държавна сигурност също декларира подкрепа за евроатлантическата ориентация. Но интензивното му антиевропейско говорене се допълва от думите му, че президентът Плевнелиев е активен „само когато трябва да се наплюе Русия или Путин". „Атака“ пък отдавна е наричана „руска националистическа партия“. Напусналият Патриотичния фронт Велизар Енчев също е кандидат за президент - на „истинските русофили“, защото бившите му колеги не били достатъчно русофилски настроени.

И Татяна Дончева е кандидат за президент. Не може да бъде заподозряна, че поставя под съмнение евроатлантическата ориентация, но миналото ѝ в БСП и декларираното намерение „да отворим пътя и да възстановим връзките на България към Русия“ също са намигане към определена група избиратели. Следват кандидати в графата „откровени карикатури“. Камен Попов е по-известен като човека, който удари Волен Сидеров. Известен е и с интервютата си с Владимир Жириновски, в които руският националист предупреждава, че „може да се наложи да бомбардираме България“. Владимир Кузов е не само съден за педофилия, но и е бивш депутат от русофилската „Атака“, а при Жорж Ганчев и т.нар. Митьо Пищова (също кандидат!) изобщо не е адекватно да се говори за геополитика.

Всички ли вече се обръщат към Русия?

Засега от другата страна остава само един - кандидатът на Реформаторския блок Трайчо Трайков. Той открои като своя първостепенна задача запазването на евроатлантическия курс на България. Ако кампанията продължи да се движи по геополитическата плоскост, Трайков получава още от старта сериозно предимство - сам срещу всички. Това ще се промени на 2 октомври, когато ГЕРБ ще обяви своя кандидат. Той/тя също няма да се отклонява от евроатлантическата посока, но ще препредава жестовете на Бойко Борисов към русофилските кръгове - и сред избирателите, и сред големия бизнес.

Ако броим само говорещите в кампанията, можем да останем с впечатление за някаква качествена промяна в политическите настроения. Дали обаче това наистина е така? Публикувано преди седмица изследване на „Маркет линкс“, притежавана преди от вицепремиера Румяна Бъчварова, показва, че 74% от българите одобряват политиката на Русия - най-високата цифра. Следват ЕС с 68%, Германия с 64%, Франция с 62%. Разделени на отделни държави, проевропейските настроения може и да изглеждат отслабнали. Но месец по-рано същата агенция публикува данни, според които 61% от българите искат да останат в ЕС, а само 20% искат да са извън него. Още няколко месеца по-рано „Отворено общество“ зададе директния въпрос: Как ще гласувате, ако днес има референдум за присъединяване към ЕС? 57% бяха За, 23% - Против. Да, има лек спад в подкрепата за Европа спрямо данните от предишни години. Но българите като цяло остават силно привързани към европейския си избор.

Защо тогава това не се чува? Вероятно защото и свободното пътуване, и новите възможности за работа, и достъпът на децата до университети в цяла Европа, и европейските фондове, и натискът за опазване на природата се приемат вече за даденост. Никой не говори за тях, само ги ползваме. На фона на това мълчание антиевропейската линия няма как да не изпъкне. А резултатите ще покажат дали в период на трудности тази линия се продава по-лесно на обезверените избиратели.