Законовите дрехи на медийния цар

Георги Папакочев разговаря с председателя на СЕМ Георги Лозанов и с журналиста Тома Биков.

В момента просто се възобновява периодично възникващият дебат за това, че освен електронните медии по някакъв начин трябва да се регламентира и печата, коментира председателят на СЕМ Георги Лозанов. "На форума на фондация "Конрад Аденауер" през март аз самият настоявах за общ закон за всички медии, защото вече е анахронизъм в едната част на медийното пространство да има регулация, както е при електронните медии, а всичко друго с подобно съдържание, даже по-драстично, да не бъде подложено на такъв режим," е убеден медийният експерт. Да не говорим, че постепенно се размива и традиционната разлика между електронни и неелектронни медии.

Кой дърпа медийните конци?

Според журналиста Тома Биков премиерът въвлича двете германски фондации в собствените си проблеми, за да си измие ръцете с тях. "Г-н Борисов няма желание да изработва никакъв медиен закон, още по-малко закон в подкрепа на свободата на словото. Намерението му е - а и той вече го прави - да контролира българските медии. През последните три години медийната среда в България се е влошила до степен, която я прави непоносима, Проблемът не може да бъде решен и със закон, защото има редица закони, които никой не спазва", твърди Биков.

Според Георги Лозанов германският тип журналистика не бива да се "присажда" в България. Тома Биков напомня, че Германия има своя дълга журналистическа традиция, каквато в България все още не е изградена. А и отношението на властта към медиите в България е доста по-различно. "Натискът върху българските журналисти е много силен, не говоря за себе си, но знам какво се случва с колегите в много медии", допълва Биков.

Германска медийна мода

През 2010-та на среща на български медии във Виена премиерът Борисов говори за нуждата от закон за печата. По-късно шефката на парламентарната медийна комисия Даниела Петрова трябваше да успокоява гилдията, че премиерът не бил разбран правилно и че "такъв закон би ограничил свободата на словото". През май тази година на подобна среща в Букурещ стана ясно, че ГЕРБ не се е отказал от идеята за създаване на подобен закон и вече следи опита в тази област на германската провинция Бранденбург. Същия месец на среща, организирана от фондация "Конрад Аденуер", професорът по медийно право в Европейския университет "Виадрина" във Франкфурт на Одер Йоханес Веберлинг представи като добър и съвременен Закона за печата на германската провинция Бранденбург.

Според Георги Лозанов този закон е много привлекателен, тъй като е разумен, не предвижда никакви драстични ограничения и подкрепя журналистическата независимост: "Ако говорим за регулация на печатните медии, сега най-сериозният въпрос е да се запазят правата на журналистите преди всичко спрямо собствениците" - твърди Георги Лозанов. Той смята, че качествената хартиена преса вече е на изчезване и повтаря идеята си за нещо като "червена книга" за онези хартиени издания, в които наистина има журналистика на високо ниво и които "произвеждат" граждански ефект.

Един закон, дори написан с доброто желание да се помогне на медиите да са свободни, не би решил проблемите, смята Тома Биков: "Сега премиерът реагира, защото данни за състоянието на българската медийна среда вече стигнаха до Европа и все повече западни колеги и организации започнаха да говорят за случващото се в страната. Двете германски фондации са използвани, за да се изчисти имиджът на България пред европейските партньори", казва Биков.

Новите медии не са така беззъби

Георги Лозанов обръща внимание върху новата структура на публичността, в която острите, силни гласове все повече се оттеглят в новите медии - интернет, форумите и блогърската журналистика. Традиционните медии, включително и поради кризата, която поражда нов конформистки дух, са намалили доста критическия си градус, установява експертът. "За очакванията най-вече на онази част от обществото, която по-малко ползва досегашните медии и повече живее чрез интернет, тези традиционни медии вече са съвсем беззъби.

Така че война между двете аудитории има и тя става все по-осезаема. Това се видя и във връзка с неотдавнашните протести на Орлов мост", казва Лозанов. Тома Биков допълва, че на протестите и при гасенето на витошкия пожар новото медийно поколение носеше мобилни телефони, снимаше и предаваше в мрежата всичко, което се случва. Именно чрез интернет се разбра за дезорганизацията на властите в първите дни на пожара, за хаоса в определени моменти, за липсата на ресурси. Информацията пристигаше в реално време - и така тази досега подценявана медия стана и в България реален факт, обобщава Биков.

Автор: Г. Папакочев, Редактор: А. Андреев