Закриването на Гуантанамо - въпрос на морал?
27 януари 2009Международната общност реагира със задоволство на обявеното от Барак Обама намерение да закрие пленническия лагер Гуантанамо в рамките на една година. Къде обаче да отидат задържаните след това? Анализ на Петер Филип.
Въпросът опира до правото, до морала и почтенността, но в същото време в него са замесени чувства като възмущение и солидна порция самодоволство. От години насам Европа критикува американския лагер в Гуантанамо, без обаче да предприема нещо срещу него. След като новият президент Обама обяви намерението си да го закрие,
европейците изпаднаха в неловка ситуация
защото от тях може да се поиска личен принос за закриването му - като приемат част от задържаните там лица. Междувременно в Гуантанамо са останали 250 души, а сред тях има 60, за които дори САЩ признават, че са невинни. Тези хора обаче не биха могли да бъдат върнати в родните им страни, защото там ги застрашава нов затвор, а в някои случаи дори смъртно наказание. Дискусиите на европейските политици, дали да се даде убежище на пленници от Гуантанамо, се отнасят предимно до тази група.
Внезапно обаче изплува нов проблем. Какво, ако се се окаже, че въпросните лица все пак са терористи? Наскоро стана ясно, че някои пуснати на свобода пленници, които се завърнаха в Саудитска Арабия, междувременно са се появили в Йемен като водещи лица на Ал Кайда, независимо от всички преминати преди това ре-интеграционни курсове. Нима Европа може да си позволи да приеме подобни хора, като ги постави под постоянно наблюдение?
Нужни са не само морални жестове
Подобно нещо едва ли ще бъде прието добре от гражданите. Не напразно редовно се чува самодоволният призив, САЩ да поемат грижата за подобни хора, след като те са създали целия проблем. Вярно е, че САЩ носят основната отговорност за съдбата на тези хора, поради което именно те е редно да извършат основния дял от усилията по осигуряването на достоен живот и нов жизнен старт на задържаните от Гуантанамо.
Възможно ли е обаче, те да отидат в САЩ, след всичко, което тази държава им е причинила по времето на техния плен? Едва ли! Неприемлива е представата, пленниците да бъдат принуждавани да прекарват остатъка от живота си в САЩ.
Засега новият президент Обама не е помолил останалия свят за помощ. Ако обаче дойде тази молба, би трябвало да има готовност за действия. Моралните жестове срещу неправдите са важни, но още по-важна е готовността да се действа срещу тях. Дори и без лична юридическа вина за станалото.