Започва ли обратното броене за Борисов?

Една от характеристиките на харизматичното управление е способността на харизматичния лидер да формира неочаквани и невъзможни коалиции. И тази арбитражна роля, която Бойко Борисов си е избрал, му дава възможност да лавира. Коментарът е на политолога Даниел Смилов:

Премиерският арбитраж

„По конкретни политики премиерът днес е с профсъюзите, утре - с ДПС. И така допълнително размива границата между парламентарно мнозинство и опозиция и ежедневно я поставя под въпрос. С арбитражния си стил на управление засега Бойко Борисов успява да парира големи недоволства”, казва Даниел Смилов и обяснява как се случват нещата на практика:

„Първо даден министър обявява политика, която дори може на пръв поглед да изглежда радикална. След това започва процес на предоговаряне на тази политика във формални и неформални формати - тристранки, медии... И накрая премиерът действа като арбитър между своите министри и потърпевшите страни, като се опитва да постигне компромис, така че да не антагонизира големи групи срещу политиката си. В момента този модел все още работи”, казва Даниел Смилов и допълва:

„Големи групи от населението не прехвърлят недоволството си от конкретни политики към цялостно неодобрение на кабинета, защото си мислят, че имат втори шанс в лицето на премиера и неговия арбитраж. Засега Борисов успява да овладее недоволствата, но този стил на управление крие и рискове, защото е неудачен в ситуация на изострена икономическа криза. Във време, в което не малко българи са ужасно недоволни от живота си, е нужен не листопад от предоговаряния, а бързи и адекватни решения”, казва политологът.

Политическа театралност

Докога, според него, ГЕРБ ще остане на власт? Прогнозата на Смилов е следната: докато общественото мнение вярва в успеха на войната с Октопода. Според Смилов общественото мнение все още има доверие на Борисов и Цветанов, въпреки драскотините върху моралния облик на втория. Но вече се появяват съмнения дали става дума за сериозни постижения или за една голяма театралност:

„Не могат да бъдат отричани успехите на Цветанов и Борисов - в борбата срещу престъпността те имат постижения, които правителствата преди тях не успяха да направят, подчертава Смилов и продължава: Само че, малко по малко общественият кредит на доверие ерозира. Метафората „борба срещу престъпността” като че ли се изражда във военни упражнения, които имат за цел да впечатлят публиката, но не носят реални ефекти”, казва политологът.

Ако скандализацията на българския политически живот ескалира, обществеността ще разбере, че става дума единствено за „военни учения”. И това ще е моментът на големия срив на управлението с агресивен мажоритаризъм, обобщава Даниел Смилов.

Автор: Антоанета Ненкова, Редактор: Александър Андреев