Заради пандемията: драматичен ръст при други заболявания

Петер Холаус, главен лекар на белодробното отделение в болницата "Мариенхаус" в Майнц, преживява тежко сегашната ситуация. "За нас това е крайно болезнено усещане", казва той и пояснява: "На нашите конференции в болницата обсъждаме новите пациенти с тумор и често виждаме, че не можем да помогнем на нито един от тях, защото болестта е вече твърде силно напреднала. А това е просто ужасяващо - да не можем да приложим уменията си."

Преди пандемията в същата клиника са можели да оперират близо 41% от пациентите. Става дума за хора с по-малки тумори на белия дроб - в повечето случаи те са имали добри шансове за пълно оздравяване. Ситуацията през тази година обаче е съвсем различна - тежките случаи са нараснали значително. Сега лекарите могат да оперират само една четвърт от пациентите с тумор - в останалите случаи, според Петер Холаус, туморите са вече в толкова напреднал стадий, че пациентите не биха преживели интервенцията.

И в други клиники ситуацията е подобна

Случващото се в клиниката в Майнц е реалност и в редица други болници в Германия. Предаването на телевизия АРД "Репорт Майнц" е подало запитване до 20-те най-големи болници за пациенти с белодробен рак в Германия. От получените отговори става ясно, че в 71% от случаите лекарите сега диагностицират повече тежки белодробни тумори, отколкото през 2019. Макар тези данни да не са представителни, те показват една ясна тенденция.

В клиниката "Торакс" в Хайделберг увеличението на тежките случаи с тумор, по техни собствени данни, е с 20%. И в Протестантската белодробна болница в Берлин отчитат увеличение на тежките ракови заболявания с една пета.

Известно е, че белодробният рак в напреднал стадий е много трудно лечим. "С други думи на такива пациенти можем само да удължим с малко живота, но не и да ги излекуваме изцяло. А това просто ме подлудява", казва главният лекар от болницата в Майнц Петер Холаус.

Страхът от коронавируса, от инфекции в лекарските кабинети и болниците доведе до драматични последици през последната година. Според данните на Института на здравноосигурителните каси, броят на извършените интервенции и терапии през 2020 година е бил с 20 милиона по-малко, отколкото през 2019. В началото на 2021 броят на нужните терапии също е отбелязал значителен спад - включително и в болниците. През пролетта на миналата година например е имало 27% по-малко терапии спрямо същия период на 2019.

Последиците от това усещат и болните от диабет, както и пациентите с хронични болки. Предаването "Репорт Майнц" и в този случай е подало запитвания до 20-те най-масови клиники, лекуващи двата вида пациенти. Тенденцията и тук е очевидна: 50% от клиниките, които са подали данни, отчитат значително увеличение на тежките случаи на диабет. При пациентите с хронични болки е имало съществено влошаване на състоянието в около 44 на сто от случаите - главно поради това, че посещението при лекар е било отлагано дълго време.

"Предупредихме за това още преди година и половина"

Рут Хекер, председателка на Обединението за защита сигурността на пациентите, смята, че много от тези проблеми се дължат на погрешна комуникация между отговорните фактори в системата на здравеопазването. "Още преди година и половина предупредихме за това, отправихме апел към отговорните политици", казва тя. "Здравният министър трябваше да поеме повече отговорност, да информира отделните групи пациенти и да им каже: "Върнете се в болниците, идете пак на лекар, обадете се на вашите специалисти, изследвайте се!". Рут Хекер добавя: "Беше направено твърде малко. И сега усещаме последиците от това."

Лекарите в белодробната клиника в Майнц се страхуват, че драматичната ситуация при тях е само началото на една още по-тежка криза, защото белодробният рак твърде често се открива съвсем случайно. А поради отпадащи лекарски посещения броят на тези случайно открити заболявания ще намалява допълнително.

"Най-силно ме измъчва тъкмо този факт - че навън има голям брой хора, които се смятат за напълно здрави и дори не подозират, че имат белодробен рак. А когато го открият, може да се окаже прекалено късно", казва главният лекар Петер Холаус.