Тревожно развитие сред децата в Германия

Една година след избухването на пандемията, в Германия у почти всяко трето дете се забелязват психически отклонения. Преди пандемията това е важало за всяко пето дете в страната. Причината за това тревожно развитие се крие в ограниченията, наложени заразди коронавируса. До този извод стига изследване на Университетската клиника в Хамбург-Епендорф, което е част от дългосрочното проучване COPSY. Психическите отклонения не бива да се бъркат с психически разстройства или психически болести, подчертават авторите.

Какви са отклоненията у децата?

"Грижите и страховете на децата са нараснали, все по-често се наблюдават и депресивни симптоми", казва ръководителката на проекта Улрике Равенс-Зиберер. Качеството на живота се е влошило, има и случаи на психосоматична симптоматика - като главоболие или болки в корема, допълва тя.

Сред причините за по-лошото психическо състояние на децата са нездравословното хранене и липсата на достатъчно движение. Около 40 процента от анкетираните деца признават, че вече не спортуват редовно. От месеци спортните клубове са затворени, липсват и предложения за свободното време. И езиковите дефицити са все по-често срещан проблем. 

Особено податливи се оказват децата и младежите от социално слабите семейства. А проблемите на онези, които и преди пандемията са срещали трудности, сега се влошават. Същото важи и за децата и младежите, които и преди пандемията не са били подпомагани в достатъчна степен от родителите си, казва Равенс-Зиберер. Затова изследователите настояват за концепции за "подпомагане на децата най-вече от рисковите семейства и за укрепване на тяхното душевно здраве“.

Същевременно децата, чиито родители имат достатъчно време за тях, са по-малко податливи на такива натоварвания и като цяло се справят по-добре в пандемията.

Проучването COPSY е първото от този род в Германия. При първото изследване в рамките на проекта, проведено през лятото на 2020, 70 процента от анкетираните декларираха, че кризата с коронавируса ги натоварва душевно.

Във второто допитване, проведено от средата на декември 2020 до средата на януари 2021, са участвали 1000 подрастващи и над 1600 родители. Децата са били на възраст между 7 и 17 години. От резултатите обаче не могат да се направят изводи за това дали училищата отново трябва да отворят врати, посочват авторите на изследването. Целта му е била само да се проучи ситуацията на децата в сегашната пандемия.

"Какво ще стане с душите на тези деца?"

Заключенията на експертите се потвърждават и от личните наблюдения на много педиатри. Така например в публикация на вестник "Ди Цайт", чиито автори са разговаряли с трима експерти,  доктор Кристиане Тиле от Фирзен, провинция Северен Рейн-Вестфалия, казва, че пациентите ѝ са станали по-неспокойни и трудно се концентрират. При някои се наблюдават промени в моториката, при други - в говора, а трети срещат трудности да спазват правилата. Подобни поведенчески промени се наблюдават и след по-продължителни ваканции. Разликата сега е в това, че никой не знае колко дълго още ще продължи сегашната ситуация, допълва д-р Тиле.

"Междувременно при нас идват не само деца от проблемни семейства. Отклонения вече има сред децата от всички социални слоеве", казва Петра Шедлбауер, която работи в център за ранна диагностика и оказване на помощ на деца в Мюнхен. "Неотдавна полицията докара едно седемгодишно момче, чиито родители просто вече не могли да се справят с поведението му." Шедлбауер е трупала професионален опит в продължение на 27 години. В статията на "Ди Цайт" тя признава, че никога досега не се е сблъсквала толкова често с толкова драстични последици при проблемите с възпитанието на децата.

"Питам се какво ще стане с душите на децата, които сега са изложени на толкова голямо напрежение. Какво ще стане с душевното им състояние, когато пораснат?" Тя свидетелства за зачестили случаи на анорексия, страхови неврози и редица други проявления. "Две трети от пациентите ни са склонни към самоубийство", твърди тя. "През миналата пролет очаквахме да зачестят случаите на домашно насилие и разкрихме допълнителни легла за настаняване. Но тогава почти никой не дойде. Чак през късното лято установихме, че нещо се променя. След близо една година пандемия се забелязва голямо изтощение. Много деца и младежи вече нямат сили и идват при нас напълно обезверени", казва Шедлбауер.