Защо БСП се сгромоляса така?

Очаквано, избирателите използваха парламентарните избори, за да накажат ГЕРБ и ДПС – онзи тандем, който установи и дълго време поддържаше сегашната феодално-гангстерска структура на държавната власт в България. Анализът на залеза на тези партии би могъл да се сведе до констатацията, че приличните хора в България успяха да се мобилизират срещу безобразниците. Защо обаче в калабалъка го отнесе и БСП - това е доста по-интересен въпрос и изисква малко по-подробен анализ.

БСП пропиля всички възможности, които протестът ѝ предостави

Както често е повтарял болшевишкият идеолог Владимир Ленин, нещата се виждат по-ясно от разстояние. Да погледнем на ситуацията дистанцирано, за да придобием по-релефна представа за мащаба на катастрофата, в която се оказа единствената в България наследствена стогодишна партия.

В последните три десетилетия София (и понякога - България) периодично избухваше в протести срещу управления, оглавявани от БСП. Поколения израстнаха с представата, че щом хората са на улицата, това означава, че свалят БСП от власт. През 2020 година обаче се случи немислимото. Хората излезнаха на улицата, за да свалят от власт Бойко Борисов, който дълги години заемаше позата на народен охранител, пазещ нацията от "комунистите".

Това беше съвършено нова историческа ситуация, бликаща от политически възможности. Една от тях беше БСП, за пръв път не като мишена на протестите, да намери своето място в тях. Да стане изразител на някакъв сектор от крайно разнообразния в идейно отношение протест и, докато броди из улиците рамо до рамо с въстаналите граждани, да смъкне старата си кожа и влезе в 21-ви век като лява социалистическа сила.

Това беше възможно, тъй като в предните две-три години вече беше станало ясно, че политическата посока в Европа се обръща: от националпопулизъм и неонацизъм в посоката на леви идеи, разпространявани из Стария континент от зелени, либерали и социалисти. Именно социалистът Тимерманс, в качеството си на заместник-председател на Европейската комисия, измисли и наложи в ЕС целия пакет, станал известен като "Зелената сделка". В този контекст БСП дори нямаше нужда да измисля нещо ново със собствени сили. Новото ѝ беше вече предоставено.

В Европа, обръщането на политиката в зелено-розово-червена посока беше плод на предходно преобръщане в сферата на идеите и представите. Ако БСП умееше да усеща накъде духат ветровете на историята, тя би прекарала 2020-та в усвояването на новия идеен материал, за да влезе в 2021-ва като адекватна политическа сила.

Пред погледа на потресената публика, както и на разнообразни анализатори, БСП не направи нищо подобно. На нито един етап не подкрепи протеста, зад който застанаха към 65 на сто от всички българи. Вместо да трупа енергия и нови идеи, Корнелия Нинова използва протестната пушилка, за да води вътрешнопартийни битки, лишени от всякакво идейно измерение.

Това политическо поведение беше, разбира се, плод на предходно усвояване на определени идеи.

Неуспешните роли на Нинова - от правоверна комунистка до дясна популистка

Важна такава идея беше внезапно възникналото недоверие към експертния подход към нещата. С помощта на експерти Нинова успя да изгради образа на кандидата за президент, който би могъл да постигне резултат над обичайното за БСП и така да влее енергия на партията. За учудване на всички, тя успя и да намери такъв човек в лицето на Румен Радев. Месеци по-късно, вместо да ползва експерти, за да задържи инерцията от неговите почти два и половина милиона гласа, тя на своя глава реши да се направи на правоверна комунистка (каквато никога не е била) пред членовете на партията си, която продължаваше да не познава. Оттук се появиха онези скандални реплики ("демокрацията ни отне много"), които отново свалиха гласовете за БСП на изборите през 2017 година до прилягащите ѝ нива под един милион. Вместо да отвори партията си, така че да задържи някои от гласовете за Румен Радев, Корнелия я сведе до "ядро плюс".

Някъде по това време Нинова, доколкото може да се съди отстрани, престана да ползва експертна помощ и полуосъзнато сложи експертите в категорията на безполезни "джендъри". Очевидно усещайки обаче, че влиза в задънена улица, Корнелия Нинова реши да промени рязко посоката в сферата на идеологията. Но вместо да направи рязък ляв завой, тя реши да завие към крайната популистка десница. Традиционната ѝ заявка да бъде "Виктор Орбан в пола" се облече в идейните дрехи на полунацисткия балкански популизъм. Последва громенето на "джендър идеологията" и на Истанбулската конвенция, заклеймяването на либерални и левичарски идеи, както и прегръщането на "традиционните български ценности".

Проблемите със завоя вдясно бяха няколко. Първо, на тази територия в България вече имаше по-убедителни играчи като ВМРО, Атака и подобни. Второ, самата територия на полунацисткия популизъм вече се свиваше като шагренова кожа дори в България, да не говорим за Европа. Нито общественото мнение, нито хората вътре в БСП разбраха, какъв е този идеен трик. Никой не взе насериозно "консервативния социализъм" на Нинова. Резултатът бе, че на политическия тепих тя се свлече от категория "тежка", каквато се беше оказала след победата на Радев на президентските избори, към категория "комар"

Едно ново ляво поколение търси своето представителство

Неубедителна опозиция в парламента, пропуснала да участва във всенародния протест срещу безобразията на управляващите, с напълно неясна идейна физиономия, привиждана като част от омразното статукво - нямаше как подобна партия да не загуби на изборите през 2021 година. Онова обаче, което се случи бе не просто загуба, а зрелищен погром - плащане на цената не само за неадекватните действия на Нинова, но и за действия на нейните предшественици. След 2001 година БСП не е била трета сила на парламентарни избори. И никога не е имала толкова слаб резултат.

А през цялото това време на всички беше ясно, че образованите младежи под 25-годишна възраст са едно цяло ново ляво поколение. Никой от БСП не се оказа способен да говори с него. Но то продължава да е тук и да търси своето представителство.

Очакваме появата на прилична и модерна лява партия, макар и с 30 години закъснение.

***

Този коментар изразява личното мнение на автора. То може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.