Защо бягате?

"От шест месеца живеем в Гърция, а Роуз се роди по време на бягството ни в Турция", разказват Ахмад и Винус от Сирия. Те са избягали от родното си село през декември 2015 година. Въздушните удари на руснаците разрушили къщата им близо до Латакия. Двамата са загубили всичко.

Абдуламир е бежанец от над 10 години. Войната в Ирак го прогонва в Сирия, където става християнин. По-късно сирийският конфликт го принуждава да избяга в Турция. Там обаче Абдуламир многократно става жертва на атаки от страна на мюсюлмани. През февруари 2016 пристига в Гърция. "Малко преди гръцкия бряг един турски военен кораб се опита да потопи лодката ни. Бяхме уплашени до смърт", спомня си той.

"Вчера пристигнах в България. Дойдох през Турция. А крайната ми цел е Германия. Повечето са тръгнали натам", казва 18-годишният Фарман. "Германия е много хубава страна. Искам да работя там", обяснява младежът и добавя, че по професия е готвач.

"Сърбите вече няколко пъти ме връщат обратно в България. Но аз няма да се предам. Пак ще опитам, защото искам на всяка цена да стигна до Германия", разказва 28-годишният пакистанец Вазим (с бялата тениска), който е учител по компютърни технологии. В момента е настанен в бежанския център в Пъстрогор.

В бежанския лагер в южното българско село Пъстрогор са настанени само две семейства - и двете от Китай. И те са се запътили към Германия. "Ние сме от Шилин-Гол в китайската област Вътрешна Монголия. Монголци сме и китайците не спират да ни тормозят", разказват те.

Пътуването от Пакистан до Германия му струва 6 000 щатски долара. Засега 23-годишният Али (вляво) е успял да стигне само до България. "Искам да отида в Германия, защото трябва да издържам семейството си. Бих могъл да карам такси", казва той.

"Аз съм християнин и мюсюлманите в този приют ме тормозят", разказва 22-годишният иранец Мохсен, който от няколко седмици е настанен в Пъстрогор. Той е анестезиолог и може да си представи да остане да живее в България. "Единственото, което искам в момента, е да ме преместят в друга стая - далеч от пакистанците и афганистанците."

"Please, Mister, please, deport. Pakistan." Този пакистанец (вдясно) умолява директора на приюта в Пъстрогор да го върне в родината му. Детето му се е разболяло тежко. "Пътуването до Европа беше грешка", признава той. Още няколко мъже от Афганистан молят да бъдат върнати по родните им места.

От две седмици Хорам е в бежанския лагер в сръбския град Суботица. Вече е предприемал опит да премине сръбско-унгарската граница. Безуспешно. "Унгарските полицаи ни нападнаха и ни удряха жестоко", разказва Хорам и показва двете рани на главата си. "Защо трябваше да ни бият? Не разбирам."

Бягството на Омар започнало преди 11 месеца. Първоначално се опитал да мине през България, но там бил върнат обратно в Турция. Вторият опит - през Македония - бил успешен. Днес Омар е настанен в лагера в Суботица. "Моята цел е Италия. Там дават по-лесно бежански статут."

"От две седмици съм тук и се надявам, че унгарците скоро ще ми позволят да подам молба за убежище", разказва този млад мъж от Сирия. Той живее в импровизирания лагер в Келебия на сръбско-унгарската граница. "Когато войната в Сирия свърши, искам да се върна обратно. Сирия е моята родина и аз искам да живея там. Обичам я повече от всичко."

"Какво направи г-жа Меркел?", пита този млад афганистанец, който от няколко дни живее в палатка на граничния пункт Келебия до унгарската граница. "Миналата година тя ни покани, а сега затвори границите. Защо, г-жо Меркел?", пита младежът.