Защо ваксинациите вървят мудно. Виновен ли е ЕС?

Обвиненията са разнообразни - относно количествата ваксини, но и относно отговорностите. Ето някои по-важните:

ЕС поръча твърде малко ваксини. Вярно ли е това?

Не, не е вярно. През 2020 Еврокомисията сключи договори с шестима производители на ваксини – BioNTech/Pfizer, Moderna, AstraZeneca, Curevac, Johnson & Johnson и Sanofi. По този начин са осигурени почти два милиарда дози ваксини. Това количество е повече от достатъчно за 450-те милиона жители на 27-те страни-членки – включително и за двойно ваксиниране, даже и да не бъдат одобрени всичките шест препарата. Пред ДВ говорител на Комисията уточни, че ЕС се е подсигурил допълнително, тъй като е нямало как да знаем коя ваксина ще бъде одобрена първа или дали въобще ще бъде одобрена.

Поръчаните първоначално количества – 200 милиона дози на BioNTech/Pfizer и 80 милиона на американския концерн Moderna – се обясняват със специфичните им особености, включително и техните цени. Така например ваксината на BioNTech и Pfizer трябва да се охлажда до минус 70 градуса по Целзий, което усложнява процеса. Впоследствие обаче ЕС е поръчал допълнително 100 милиона дози от ваксината на BioNTech и Pfizer и още 80 милиона от американската на Moderna. Освен това с BioNTech и Pfizer се преговаря и за нови доставки, а Германия, която е участвала с пари на данъкоплатците в разработването на серума, е договорила 30 милиона дози над останалите количества.

Накратко: не е вярно, че ЕС е поръчал твърде малко ваксини. Въпреки това някои наблюдатели твърдят, че Брюксел е трябвало да подходи още по-смело и енергично при осигуряването на необходимите количества. Като цяло стратегията да се заложи на повече производители може да се изплати, особено след като през следващите няколко месеца бъдат допуснати и ваксините на AstraZeneca и Curevac. Освен това в момента ЕК преговаря и с американския концерн Novavax за доставката на 100 милиона дози от негевота ваксина.

Имунизациите в ЕС вървят твърде мудно. Така ли е наистина?

Това е вярно. В Общността ваксинациите започнаха на 27 декември, но в много от страните-членки имунизирането върви доста бавно. На фона на високия брой от нови инфекции това поражда остри критики. Проблемът обаче не е свързан толкова с малкото поръчани количества ваксини, колкото с ограничения производствен капацитет на фармацевтичните компании. В момента в Марбург, провинция Хесен, се подготвя нова производствена линия за ваксината на BioNTech.

Втората причина за мудния старт на имунизационната кампания в Европа са различни организационни спънки в отделните страни, като например липсата на достатъчно персонал. В Нидерландия ваксинациите започнаха чак на 6 януари – заради нуждата от национално сертифициране на ваксината на BioNTech и Pfizer. Поради това 175 хиляди дози от серума дълго време стояха неизползвани в един склад в източната част на страната.

В Германия до момента са ваксинирани около 500 000 души срещу коронавирус при доставени общо 1,3 милиона дози дотук. По тази повод правителственият говорител Щефен Зайберт призна, че „не навсякъде имунизациите вървят оптимално“.

В ЕС ваксинациите започнаха със закъснение. Какви са фактите?

Това твърдение също е подвеждащо. Във Великобритания имунизациите започнаха на 8 декември, а САЩ – на 14 декември. В ЕС кампанията стартира на 27 декември, т.е. две до три седмици по-късно. Дали обаче по-късното начало е оправдано – е въпрос на гледна точка. Защото, за разлика от Великобритания и САЩ, ЕС заложи не на „ускорена процедура“ по одобрение на ваксината, която се допуска в ситуации на спешна нужда, а на редовната процедура.

И още нещо много важно: при процедурата за спешно одобрение всяка национална държава сама носи отговорност за последствията от евентуални проблеми с ваксината, докато при стандартната процедура, която използва ЕС, принципна отговорност носят производителите. А съвместните поръчки и доставки на ваксина от страна на ЕС му позволяват да договори по-изгодни условия, отколкото ако всяка страна преговаряше отделно за себе си.

*****

Вижте и тази снимкова галерия на ДВ: