Защо все се самонадценяваме?

Царица Екатерина Втора не се е славила с целомъдрие. Безброй любовници са минали през леглото й. Колко са били - не е толкова важно, по-важен е друг въпрос, а именно колко можем да се доверим на собственото си знание? Във връзка с това, ето и една задача: Опитайте се да прецените колко любовници най-много и най-малко е имала руската царица - така, че оценката ви да е около 80% вярна и само 2% погрешна. Да речем, между двайсет и седемдесет, т.е. казваме, че Екатерина Втора е имала не по-малко от 20 и не повече от 70 любовници.

Насим Талиб, който веднъж ми постави точно тази задача, е разпитал по същия начин стотици хора. Веднъж ги питал за дължината на река Мисисипи, друг път колко керосин изразходва един Еърбус или пък колко жители има Бурунди. Запитаните могли да избират свободно между "най-много" и "най-малко", но така, че преценката им да е 80% вярна и едва 2% грешна. Резултатът бил поразителен. Не два, четиридесет процента от запитаните дали погрешна преценка. Изследователите Марк Алперт и Хауърд Райфа, които първи се сблъскват с този феномен, го наричат Overconfidence, т.е. самонадценяване.

Разликата между експерта и лаика

Същото се отнася и до прогнозите. Оценки за борсовия курс през тази година или пък за очаквания оборот в тримесечния план на фирмата ви се подчиняват на същия ефект. Ние систематично надценяваме знанието си и способността си да прогнозираме. При ефекта на самонадценяването не е важно дали отделната оценка е вярна или не. Този ефект отразява разликата между това, което хората действително знаят, и това, което си мислят, че знаят. Наистина изненадващо е следното: експертите страдат от самонадценяване много повече, отколкото неекспертите. Професор по икономика например оценява как ще се движат цените на петрола през следващите пет години точно така погрешно, както и лаикът. Само дето професорът прави това, като се самонадценява неимоверно много.

Добри любовници и лоши оракули

Ефектът на самонадценяването играе известна роля и във връзка с други способности. В допитвания 84% от французите заявяват, че са добри любовници и то над средното равнище. Ако не беше ефектът на самонадценяването, би следвало всъщност да са точно 50% - логично е, след като става дума за "средното равнище": половината са над средното, половината под средното. Сходно е положението и с браковете и разводите. При половината от сключените бракове в някакъв момент се стига до развод. Само че хората, които се женят, естествено казват убедено: "Това не се отнася до нас". Ясен случай на самонадценяване.

И бизнесмените са като младоженците: напълно са убедени, че статистиките не се отнасят до тях. Икономическата им активност щеше при всички случаи да е по-скромна, ако не беше ефектът на самонадценяването. Всеки предприемач в ресторантьорския бранш бленува за супер-бизнес - и повечето фалират още на третата година. Дялът на собствения капитал в този вид бизнес е хронично под нулата. Иначе казано, предприемачите систематично дотират клиентелата си.

Списъкът на губещите може да бъде продължен безкрайно, а причините за това са две: първо, класическото самонадценяване и второ, подценяването на разноските от хора, които имат пряк интерес от проекта. Консултанти се надяват на още поръчки, строителни фирми и доставчици - също. Оптимистичните цифри окрилят, а политиците се облагодетелстват на всичко отгоре с гласовете на избиратели.

Утехата след поуката

Самонадценяването е нещо естествено, то е наивно и вродено. Накрая още три подробности. Първо, ефект на подценяването няма. Второ, мъжете са по-силно засегнати от ефекта на самонадценяването, отколкото жените. И трето, не само оптимистите страдат от този ефект; той е също тъй силно изразен и при песимистите. Поуката? Бъдете скептични към всички прогнози, особено ако са направени от експерти. И не пропускайте в плановете си песимистичната прогноза. Така ще имате шанс да прецените ситуацията поне донякъде реалистично.