Защо германците толкова обичат 1980-те години?

По радиото звучи известната песен на Нена "99 балона". В Бон десетки хиляди демонстранти образуват жива верига за мир, а Дейвид Боуй пее в култовите клубове на Западен Берлин. Именно така си представят много германци вълнуващите и бунтарски 1980-години. Време, в което в политиката, изкуството и субкултурата се случват толкова много неща, колкото в никое друго десетилетие от края на Втората световна война насам.

Представително онлайн-проучване на социологическия институт YouGov показва, че 80-те години са любимото десетилетие на хората в Германия. 23 на сто от тях споделят, че ако трябва да изберат в кое следвоенно десеттилетие биха искали да живеят, биха предпочели 1980-те години. 18 процента от участниците в допитването посочват 1970-те години, а 13 на сто предпочитат 1990-те и 2010-те години. Най-недолюбвани се оказват 1950-те години - към тях клонят предпочитанията на едва 4 процента от германците.

Резултатите всъщност не са изненадващи. Книгите за субкултурата на 1980-те години се превърнаха в бестселъри през последните години. И то съвсем не само тези, които описват бурния нощен живот на Дейвид Боуй в Западен Берлин.

Берлин - култовият град на 1980-те години

Фактът, че през последните години Берлин е в първата тройка на любимите градове на младите германци, е свързан и с 1980-те години. Защото много от хората, които посещават Берлин, искат да видят следите от Берлинската стена, която навремето разделяше града. В представите на много млади хора Берлин е едно от най-вълнуващите места - включително защото той е мястото на едно тъй важно историческо събитие, каквото е падането на Берлинската стена. При това стената падна след мирна революция, без нито един изстрел.

Годините, предшестващи 9 ноември 1989 година, бяха силно политизирани. Младите хора в бившата ГДР скандираха: "Ние сме народът! - и демонстрираха за ново демократично начало. В началото на 1980-те години и западногерманските младежи започнаха да демонстрират за мир. Със седящи стачки и живи вериги те изразяваха своето недоволство срещу надпреварата във въоръжаването и строежите на атомни централи. Много от тях носеха на кожените си якета, или джинсите си жълтия стикер с надписа: "Ядрена енергия? Не, благодаря!" Този стикер отдавна е станал част от германската история.

Най-вълнуващото събитие от това време е голямата демонстрация срещу двойното решение на НАТО за разполагане на ракети с ядрени бойни глави в Западна Европа и на германска земя. В демонстарцията през октомври 1983 година участват 150 000 души. Сред ораторите е и бившият канцлер Вили Бранд. Въпреки протестното движение обаче ракетите Пършинг бяха разположени и в Германия. Едва през 1987 година съветското ръководство, начело с Михаил Горбачов, и САЩ се договориха за поетапно разоръжаване. Екологичното и мирното движение от 1980-те години отбеляза обаче и немалко успехи. През 1983 година Зелените успяха да влязат в Бундестага със саморъчно плетени пуловери и маратонки. По това време на местните избори почти всеки пети избирател под 24 години гласува за новооснованата партия на "Зелените" или за алтернативни избирателни листи. По време на политическите промени през есента на 1989 година части от източногерманското движение за мир и западногерманските зелени се обединяват и до днес партията им се нарича "Обединение90/Зелени".

Копнежът по "99 въздушни балона"

Днешният ни свят също така е изправен пред сериозни проблеми: украинският конфликт и новият ледников период между Русия и Запада, войната в Сирия, международният тероризъм и бежанската криза. От гледна точка на сегашните политически предизвикателства живите вериги за мир изглеждат почти наивно. Тайничко много германци си мечтаят в небето още веднъж да се издигнат "99-те балона" от песентта на Нена.