Защо ги наричат чужденци, след като са български граждани?

Коментар от Татяна Ваксберг:

При осъзнаването на заплахата от тероризъм България е очевидно в някакъв преходен етап: хем съдебната власт признава, че в страната има прояви на тероризъм, хем законодателната власт говори за този феномен в условно наклонение. Кое от двете е вярно?

Вижте последния случай. Миналата седмица стана ясно, че в България е арестуван сириец, придобил българско гражданство. Прокуратурата го описва като “фигура с ръководни функции” в групировката “Ислямска държава”. Според държавното обвинение, мъжът е имал двама съучастници, с които е организирал нелегално производство на тютюн за наргилета в София. С парите от продажбите трябвало да се финансира терористичната му дейност. Мъжът дори имал “паспорт” от ИД и проследимо минало на активен участник в боевете в Сирия. Освен това се виждал във видеоклипове на терористичната организация.

Това обвинение звучи доста по-сериозно от досегашните дела, по които вече има и произнесени присъди. Нека припомним: през юни тази година беше произнесена първата присъда за тероризъм - срещу мъж с двойно гражданство, българско и австралийско, който се е обучавал по стрелба, за да се подготви за терористична дейност. Въпросният човек беше осъден на 4 години затвор на първа инстанция.

Втората присъда беше произнесена в средата на септември, когато трима сирийци с бежански статут, издаден в Германия, бяха осъдени на по 6 години затвор. На първа инстанция съдът прие, че те са се опитали да преминат нелегално от България в Турция, за да “участват в престъплението тероризъм”, като се включат в редиците на “Ислямска държава” и на “Мюсюлманските братя”.

Думата "чужденец"

Както и да звучат историите зад тези присъди, това са си два съдебно доказани случая на тероризъм. И ако прокуратурата си свърши работата, случаят с производителите на тютюн за наргилета може да се превърне в трети пример. Проблемът е, че докато думата “тероризъм” постепенно навлиза в съдебните зали, законодателната власт очевидно не знае как да борави с нея. Чуйте Цветанов, който оглавява парламентарната комисия по вътрешни работи: “Не трябва да изключваме възможността в България да има и чужденци, които са се присъединили към “Ислямска държава”", каза той пред БиТиВи. Освен колебанието, интересна е и думата “чужденец”. Не е ясно за кого се отнася тя, след като току-що арестуваният мъж (онзи с наргилетата) има българско гражданство, придобито през 2008 година, а първата присъда за тероризъм (онази от лятото) беше произнесена за младеж, чийто баща е българин, а майката - австралийка. Или може би Цветанов не е разбрал, че всеки човек с български паспорт е български гражданин като всички останали?

Това не е заяждане на дребно с бившия министър на вътрешните работи, а илюстрация на прекомерно бавния път, по който неподготвените власти се приближават до отговорностите. Тероризмът е опасност, на която са изложени всички развити страни и няма основание да се смята, че България ще си остане на завет. Тази опасност включва и един подчертано неудобен елемент: носителят ѝ може да е част от същото това общество, към което принадлежиш и ти. И докато този факт не бъде осъзнат от политици на отговорни постове, решенията на проблема с тероризма ще бъдат все грешни.

Впрочем, дори и прокуратурата, която успешно приключи цели две дела за тероризъм в рекордно кратки срокове, сякаш има проблем със собствения си успех. Вместо просто да опише престъплението, което разследва в момента, тя сякаш бърза предварително да изключи “истинския” български народ от каквато и да е терористична проява. За случая с наргилетата, например, прокурорите уточняват, че тютюнът е бил обработван от работнички “от ромски произход”, а после е бил изкупуван от лица “с арабски произход”. Нека припомним: когато става дума за разследвания, обикновено се посочва гражданството на предполагаемия извършител, а не неговият етнически произход. Но тук, както виждаме, е направено изключение.

България сама трябва да свърши тази работа

Ако се върнем към Цветанов и неговите мисли на тема тероризъм, ще установим и друга неадекватност: председателят на комисията по вътрешни работи очевидно смята, че някой отвън трябва да установи мястото на България в потока от европейски бойци за ИД. В интервюто си той казва, че според Интерпол в ЕС има 5000 граждани, участващи в терористичната групировка, но че не е ясно колко от тях са от България. Дефицит на информация, който би следвало да се запълни именно от България, и то точно под ръководството на високопоставени политици като Цветанов.