Защо гърците не обичат Германия

Хаген Флайшер живее в Гърция от 1977-ма насам. До пенсионирането си той преподава история в университета в Атина.

Хаген Флайшер следи развитието на гръцко-германските отношения открай време. Той отдавна е установил, че и двете страни проявяват двуличие. "От германска страна обаче то е по-силно изразено", казва историкът. Особено го боли от това, че дори сериозни германски медии понякога замерят Гърция с кал и презрение без да се интересуват особено от гръцката гледна точка. "Що се отнася до авторското право над идеята на булевардния вестник "Билд", според която би било добре Гърция да продаде някои от своите острови, за да си върне дълговете, трябва да кажем, че тя е всъщност на нацисткия режим. Навремето военноморският флот смятал да задържи остров Крит като своя военна база за вечни времена", изтъква Флайшер.

Спомените за жестоките германци

Спомените на гърците за времето между 1941 и 1944/45 са все още живи. Тогава Гърция преживява особено жестока нацистка окупация. "Тя е била най-жестоката спрямо окупираните тогава западни страни - с най-много човешки жертви, лишения, но и материални загуби", посочва историкът и допълва, че същевременно гръцката съпротива е била една от най-силните в Европа. Историкът припомня и част от фактите за онзи период: " 60 000 гръцки евреи са били избити. Изтезавани до смърт са и безчет гърци, които не са били евреи."

Освен това по времето на големия глад загиват най-малко 100 000 гърци, а германската пропаганда от онези години подклажда омразата на едни гърци срещу други, което в крайна сметка довежда впоследствие и до гражданска война. "Германските архиви предоставят съвсем ясни доказателства в подкрепа на тези твърдения. Същото се отнася и до икономическото разграбване на Гърция от страна на нацистите", посочва Флайшер.

Той изтъква, че гръцката икономика, горите и стратегически важните за войната природни залежи са били безогледно разграбени, а инфраструктурата на страната е била систематично унищожавана. Това се отнася до всички мостове, безброй къщи, както и 80% от всички транспортни средства. "В онези години всеки трети грък, според преценките на Червения кръст, страдал от последствията на епидемии от жълта треска, туберкулоза или тиф, а в някои от районите на страната от тези инфекциозни заболявания са били засегнати и 60% до 70% от децата. Всичко това на практика не е познато в Германия", казва още историкът. Той е убеден, че и до днес Берлин не желае да слуша подобни истории.

"Когато написах за случилото се в Дистомо - онова село, в което през юни 1944 германските окупатори брутално избиват всички жени, включително и бременните, както и всички деца, получих маса гневни писма", спомня си историкът. "В тях пишеше например, че германският войник не върши подобни неща, това били типични "балкански жестокости". Само че престъпленията са документирани по несъмнен начин и не могат да бъдат отричани", казва Флайшер.

Според него гърците имат право да са недоволни и от начина, по който Германия реагира на техните искания за репарации. Той смята, че Берлин е прилагал редица хватки и трикове, за да се измъкне от този неудобен за него въпрос. Така например германците са отговаряли на исканията на Атина със стереотипни препратки към Лондонското споразумение за уреждане на дълговете от 1953 година. "В него се казва, че докато Германия е разделена на две части е твърде рано за обсъждането на този въпрос. Само че и след Обединението не последва промяна. Тогава гърците изведнъж получиха отговор, че вече било късно да се преговаря по такива стари теми. От гледна точка на Гърция всичко това показва, че от арогантността на по-силния зависи кога и за какво може да се преговаря", посочва историкът.

Учебниците по история трябва да бъдат пренаписани

"Вярно, че и Гърция има вина за днешната си ситуация, само че гърците много добре осъзнават този факт", казва още Хаген Флайшер. Той допълва: "Те виждат и собствените си изгоди, които са извличали благодарение на връзките си с различни политически партии или клиентелистки среди. В гръцките медии също се стига до някои полемични крайности спрямо Германия, но те са творение на хора, които, за тяхно щастие, по време на Втората световна война още не са били родени."

"И от двете страни има опростенческо мислене и лицемерие, както и прилагане на двоен сандарт, само че от германска страна те са значително повече", казва Флайшер и добавя: "Нека вземем за пример исканията за икономии: Германия настоява Атина да пести, но чак след като здраво си е напазарувала от продукцията на германските оръжейни фирми. Че как иначе се става световен шампион по износ? А когато Сименс и другите гиганти на германската индустрия подкупват гръцки министри с двуцифрени, та и с трицифрени суми в милиони, кой е всъщност корумпиран? Нима само министрите? А какво да кажем за факта, че най-важният посредник за този най-голям корупционен скандал не попадна в ръцете на гръцкото правосъдие, защото притежава германски паспорт? Германското правосъдие обаче така и не се заинтересува от него."

"В германските учебници по история няма почти нищо за германската окупация в Европа по времето на Втората световна война и затова те би трябвало да се пренапишат", казва Флайшер. Според него в момента е изключително важно двете страни да създадат съвместна култура на историческата памет, както и да започнат да проявяват по-голямо желание за диалог. "В противен случай позициите на всякакви радикални, фашизоидни и полулистки сили от сорта на "Златна зора" ще се подсилват. Не бива неизяснените неща от миналото да се замитат под килима. Така се стига до един изключително опасен праг, в който неизбежно ще се спънат и двете страни", заключава историкът Хаген Флайшер.

АГ, ДПА, ТЦ, Б. Узунова/Редактор: М. Илчева